О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
С. 07.12.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1725/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. П., срещу въззивно решение №20 от 04.01.2018 г. по гр. дело №2547/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение №4004 от 11.10.2017 г. по гр.дело №9592/2017 г. на Варненския районен съд е отхвърлен искът му с правно основание чл.225, ал.1 КТ за разликата над 6 525.39 лв. до пълния предявен размер 7 831.32 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
Ответникът по касационната жалба Технически университет – В., не е заявил становище по жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Технически университет – В., подадена чрез пълномощника му адвокат П. Г., срещу същото решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответникът по тази жалба В. А. М. оспорва същата.
В. съд е приел, че между страните е било налице валидно сключено трудово правоотношение за неопределен срок, по което ищецът е заемал длъжността “ръководител сектор”. То е било прекратено с атакуваната заповед, считано от 20.06.2017 г. Останал е без работа след уволнението до 13.12.2017 г.- датата на последното открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В тази хипотеза и доколкото промяната на изискванията за заемане на определена длъжност е право на всеки работодател и се основава на неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му, съдебен контрол на тази преценка не може да бъде осъществен. При наведени твърдения за недобросъвестност при упражняване на правомощията на работодателя обаче трябва да се прецени дали има злоупотреба с право. В случая е направена промяна в щатното разписание, при което макар и изцяло да се съкращава длъжността „началник „Газова централа“, същата се заменя с нова длъжност „Ръководител сектор „Отоплителна централа“. Длъжностната характеристика и за старата, и за новата длъжност остава изцяло непроменена. Доколкото в случая изискванията за заемане на длъжността са същите, то и двете длъжности са абсолютно идентични. Няма твърдения, а и не са ангажирани доказателства, че практически е променена и самата отоплителна централа или има някакви нововъведения в системата. На ищеца е предложено от работодателя да заеме новосъздадената длъжност, поради което и може да бъде направен извод, че работодателят е приел, че ищецът отговаря на изискванията за длъжността и по образование, и по останалите изисквания. Ищецът е продължил да изпълнява трудовите си задължения, както е правил и през последните четиринадесет години. В изготвен от помощник-ректора доклад от 14.06.2017г. се съдържа становище на последния, че ищецът е отказал да изпълнява задължения, които се включват в длъжностната му характеристика. Посоченото в доклада би било аргумент за предприемане на действия за налагане на дисциплинарно наказание или прекратяване на правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Въпреки това обаче нелогично препоръката на помощник ректора е за промяна в изискванията за длъжността, като необходимото висше образование бъде променено на такова със специалност „Енергетика“. Липсва аргументация защо именно това образование за цитираната специалност би довело до по-добри умения и знания за ръководене, при положение, че в доклада се говори за липса на качества и знания у ищеца конкретно. Въпреки констатираните в доклада противоречия, предложението е постъпило на 14.06.2017г. и одобрено незабавно от ректора на ТУ В.. Считано от същата дата е одобрена промяна в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, като единствената промяна в същата е във вида на изискуемото образование. То е променено като е уточнено, че висшето специално следва да е с професионално направление „Енергетика“. Изискванията за длъжността остават идентични. Едновременно с връчването на новата длъжностна характеристика на ищеца е връчена и атакуваната заповед. От описани факти в тяхната съвкупност и последователност, може да бъде направен извод, че работодателят е упражнил недобросъвестно правомощията си при извършване на промяна в изискванията за заемане на длъжността, което е било извършено само и единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Горният извод следва и от обстоятелството, че независимо от създаването на нова длъжност през месец април 2017 г., тогава работодателят не е извършил преценка за нуждата от друго изискуемо образование, а само три месеца след това променя длъжностната характеристика, без някакви обективни обстоятелства да налагат това. На практика ищецът е продължил да изпълнява задълженията, които е изпълнявал години наред, като изведнъж работодателят е взел решение, че тези задължения следва да бъдат изпълнявани от лице с друга квалификация, независимо че причините за вземане на това решение се основават в преценка на работодателя за несправяне на ищеца с вменените му задължения. Това противоречие между установените факти и решението на работодателя за промяна в длъжностната характеристика следва да бъдат съобразени и с факта, че ищецът е бил ръководен член на новосформирана преди по-малко от месец преди уволнението синдикална организация. Безспорно от приложените по делото писмени доказателства и от ангажираните гласни такива се установява, че между работодателя и ръководството на синдикалната организация е имало обтегнати отношения. Доказателство за това е и фактът, че в деня на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, работодателят е поискал прекратяване и на синдикалната организация като нелигитимна. Обтегнатите отношения с членовете на организацията се установяват и от това, че след създаването на синдиката първоначално е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, впоследствие на един и същи ден са наложени две дисциплинарни наказания с две различни заповеди на председателя на синдиката, а впоследствие е наказан и третия член на организацията. Макар и тези обстоятелства да са последващи уволнението, то същите следва да бъдат съобразени при наведени твърдения за злоупотреба с право. Действията на работодателя по уволнението на ищеца могат да бъдат окачествени като целенасочени единствено към прекратяването на трудовия договор конкретно с ищеца, което в същността си има връзка с дейността му в СС на КТ”Подкрепа” и установява твърденията за злоупотреба с право в нарушение на чл.8 ал.1 КТ и проявено дискриминационно отношение на принцип членство в синдикална организация. Извършеното, макар и на обективно основание уволнение, доколкото представлява злоупотреба с право от страна на работодателя, следва да бъде отменено, както и заповедта, с която е наложено. Предвид незаконността на издадената заповед, както и безсрочния характер на трудовия договор, следва да бъде уважен искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност- „Ръководител сектор „Отоплителна централа“.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. От представения препис на трудовата книжка се установява,че за периода 20.06.2017г. до датата на приключване на устните състезания 13.12.2017г. ищецът не е работил по трудово правоотношение и доколкото заявеният период попада в шестмесечния такъв, за ищеца възниква правото да претендира заплащане на обезщетение. Шестмесечният период, за който ищецът претендира обезщетение, изтича на 20.12.2017 г. и доколкото същият не е изтекъл претенцията му следва да се уважи за периода до датата на приключване на устните състезания 13.12.2017 год. като за останалия заявен период следва да се отхвърли. Размерът на обезщетението следва да се изчисли съобразно полученото последно брутно трудово възнаграждение от ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ датата на уволнението му от длъжността „Ръководител сектор „Отоплителна централа“. Правилото на чл.225 ал.2 изр.2 КТ не важи в настоящата хипотеза, доколкото предметът на делото не включва незаконно преместване на по-ниско платена длъжност. Наред с това ищецът сам е поискал и подписал трудов договор за длъжността „Ръководител сектор „Отоплителна централа“ при уговорено между страните трудово възнаграждение.
Според касатора В. А. М. в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси: 1/ трябва ли обезщетението по чл.225, ал.1 КТ да се определи на базата на незаконното едностранно намаляване на брутното трудово възнаграждение от работодателя; 2/ може ли да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за целия период от шест месеца ако той изтича в срока на произнасяне на въззивното решение и 3/ недобросъвестно и нарушавайки чл.8 КТ ли е действал работодателят като е намалил трудовото възнаграждение за длъжността, заемана по време на уволнението. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, от значение са за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
К. Технически университет – В. твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, както и трябва ли да бъде уважено доказателствено искане за назначаване на експертиза Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №1/2010, ТР №1/2013, както и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №20 от 04.01.2018 г. по гр. дело №2547/2017 г. на Варненския окръжен съд. Първият и третият въпрос на касатора В. А. М. са неотносими, защото не се обусловили крайното решение. В. съд не е приел, че обезщетението по чл.225, ал.1 КТ трябва да се определи на базата на незаконното едностранно намаляване на брутното трудово възнаграждение от работодателя. Точно обратното направил е извод, че правилото на чл.225, ал.2, изр.2 КТ не важи в настоящата хипотеза, доколкото предметът на делото не включва незаконно преместване на по-ниско платена длъжност. Наред с това ищецът сам е поискал и подписал трудов договор за длъжността „Ръководител сектор „Отоплителна централа“ при уговорено между страните трудово възнаграждение. По втория повдигнат въпрос. Той не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По въпроса допустим ли е иск по чл. 225, ал. 1 КТ и за време след подаване на исковата молба има задължителна съдебна практика. В. съд е постановил своето решение в съответствие с нея като е съобразил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и е присъдил обезщетението към датата на формиране на сила на присъдено нещо – приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Първият въпрос, повдигнат от касатора Технически университет – В., е разрешен съобразно задължителната практика на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора правни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Вторият въпрос е неотносим, защото в случая е прието, че назначаването на експертиза няма значение за решението по делото.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не трябва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІIIг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20 от 04.01.2018 г. по гр. дело №2547/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.