О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№849
Гр. София, 05.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 392/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на П. М. П. от гр. Т., Соф.област против решение № 608 от 9.11.2009 г. по гр.дело № 359/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен ревандикационния иск срещу ответниците и е оставено без уважение възражението им по чл. 72 ал. 2 ЗС за признаване право на задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения, в размер на 17958.60 лева.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, определящ владението му, за недобросъвестно, респ. неприложимост на разпоредбата на чл.72 ЗС, в противоречие с практиката на касационния съд, а разрешаването на този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика на касационния съд и на Районен съд – Ботевград.
Ответниците по касационната жалба Е. В. П. и Д. В. Д. и двамата от с. Т., Соф.област не изразяват становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отхвърли, като неоснователно възражението на касатора, по чл.72 ал.3 ЗС за признаване право на задържане на имота до заплащане на направените от него подобрения, в размер на 17 958.60 лв., въззивният съд е приел неприложимостта на разпоредбата на чл.72 ал.1 ЗС, към спорното правоотношение, създадено по силата на нищожен договор. Касационният съд не коментира доводите за незаконосъобразност на извода за нищожност на разпоредителната сделка между А. Благоевград и касатора, с констативен нот.акт № 116 от 1979 г., защото представляват касационно отменително основание по чл.281 т.3 ГПК, а обсъждането им по същество е недопустимо в настоящето производство по чл.288 ГПК. Позоваването на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /основание, неправилно квалифицирано, от касатора, вместо като основание по т.2 от същата правна норма/ не се подкрепя от цитираното решение № 111 по гр.дело № 104/62 на ОСГК, защото възражението ме за признаване право на задържане до заплащане на направени в имота подобрения е прието за разглеждане от съда, но е оставено без уважение, след обсъждането по същество на предпоставките на чл.72, ал. 3, във вр.с ал.1 на същата норма и констатации, че касаторът не притежава качеството на добросъвестен владелец, което специалният ЗСПЗЗ признава само за лицата, с предоставено правото на ползване върху земеделски земи, по силата на актове на ПНС, ДС и МС /арг. за това в пра. 4 в ПЗР на ЗСПЗЗ/.
Цитираната съдебна практика в решение № 411 по гр.дело № 2979/2004 г. дава разрешение на правен въпрос, различен от поставения в изложението на касатора, а именно приложението на чл.72 ал. 3 ЗС. Относно цитираните две решения на Районен съд-Ботевград, по които няма отразяване да са влезли в сила, за да се мотивира извод, че представляват съдебна практика касационният съд не изразява становище.
Не е налице и твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, което не е аргументирано с наличие на предпоставките в правната норма, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не следва да се допусне касационен контрол върху обжалваното въззивно решение, поради отсъствие на основанията за това в чл.280, ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 608 от 9.11.2009 г. по гр.дело № 359/2009 г. на Софийски окръжен съд, по касационната жалба на П. М. П. от с. Т., Соф.област, с вх. № 2911/16.12.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: