3
гр. д. № 907/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 85
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело
N 907/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Иван В. Д. и Г. Г. Д. от[населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 129 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 784/200 г. на Д. окръжен съд, с което е допуснато да се извърши делба на апартамент № 4, с площ от 85.94 кв. м. и прилежащата му изба № 3 с площ от 5.27 кв. м., ведно с 12.85% ид. части от общите части на сградата и от дворното място; на апартамент № 2, с площ от 85.94 кв. м. и прилежащата му изба № 2, с площ от 6.53 кв. м., ведно с 11.73% ид. части от общите части на сградата и от дворното място, намиращи се в сградата построена в имота с идентификатор 72624.619.135.1.9. по кадастралната карта на[населено място] и на магазин на партерния етаж с площ от 42.30 кв. м. в парцел ХV-2002 в кв. 61 по плана на[населено място], ведно с 5.76 % идеални части от общите части на сградата и дворното място. В касационната жалба се твърди, че се обжалват мотивите на решението в частта, с която е прието, че при допускане на делба на описаните имоти следва да се определят и припадащите се към тези самостоятелни обекти идеални части от общите чати на сградата, което е изразено и в диспозитивната част на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, с довод, че въпросът за това трябва ли да се определят припадащите се общите части от сградата на недвижимите имоти, допуснати до делба, когато данни за тях в документът за собственост липсват, е решен в противоречие с практиката – ТР 34 от 15.08.1983 г. на ОСГК на ВС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съсдъбен акт и е доустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна е установено, че касаторите са предявили иска за делба на описаните имоти като са се легитимирали като собственици на по ? ид. ч. от тях на основание постановление за възлагане то им след проведена публична продан в изпълнително производство. В постановлението за възлагане не са били посочени идеалните части от общите части на сградата и дворното място, съответстващи на идеалните части от продадените имотите. Първоинстанционният съд не е констатирал това и е допуснал до делба имотите, със съответните им идеални части от общите части на сградата, без да ги определи по реда на чл. 40 ЗС.
Въззивният съд е допуснал техническа експертиза, с която са определени припадащите се части от общите части и от дворното място на обектите от сградата, построена в него и предмет на делбата. Въз основа на нея е отменил решението на първоинстанционния съд по отношение на тази част от предмета на делбата и е постановил друго, с което е конкретизирал припадащите се части от общите части на сградата и на дворното място за всеки един от допуснатите до делба имоти.
Разрешеният от съда въпрос – следва ли да се определят припадащите се части от общите части и дворното място към обектите в сградата, допуснати до делба, е решен в съответствие с трайната практика и задължителна практика на съда. При наличието на етажна съсобственост общите части на сградата и дворното място, съответстващи на всеки един самостоятелен обект в сградата, са неразделна част от него. Те се включват в елементите, които го характеризират като самостоятелен обект на правото на собственост. В този смисъл правилно е направено позоваване на чл. 38 и чл. 40 ЗС и тези части са били определени.
Пропускът на съдия-изпълнител при индивидуализиране на допуснатите до публична продан имоти да впише и припадащите се идеални части, няма за последица отпадането им от елементите, с които те се индивидуализират. При насочване на изпълнението за събиране на вземането, за което е било образувано изпълнителното производство, длъжникът се е легитимирал като собственик на тези имоти с договор за доброволна делба от 5.10.1998 г., в който са посочени и припадащите се общи части за имотите, включени във всеки един от съставените дялове. Общите части са неразделна част от самостоятелните обекти в сградата, те нямат самостоятелно съществуване и не могат да бъдат предмет на делба (чл. 38, ал.3 ЗС). При извършване на делба за такива обекти, те следва да бъдат индивидуализирани с всички техни белези, включително и с припадащите се общи части от сградата и дворното място или правото на строеж. В случая въззивният съд е изпълнил задължението си да индивидуализира изчерпателно допуснатите до делба имоти, като е определил при спазване нормата на чл. 40 ЗС идеални части от общите части на сградата и дворното място. Тези части са включени в цената на имотите, които са били изнесени на публична продан, тъй като са неразделна част от тези обекти, поради което доводът, че с това допълнително се завишава стойността на имотите е неоснователен.
Не са налице твърдените предпоставки за допускане касационна проверка на решението, поради което искането ще бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 784/200 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: