ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
гр. София, 11.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1213 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците В. З. и Т. С. срещу решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд относно отхвърлената част от предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът ЗК „Уника“ АД не изразява становище.
Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с посочена практика на касационната инстанция по въпросите
– по-голяма ли е отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението в сравнение с тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът и пешеходецът са допуснали нарушение на ЗДП;
– в случаите, когато произшествието е настъпило в район на спирка на превозно средство от градския транспорт, съдът следва ли да приеме по-ниска квота на съпричиняване за пострадалия пешеходец в сравнение с тази на водача.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с липсата на практика на касационната инстанция по въпроса дали обстоятелството, че увреденото лице е починало скоро след настъпване на увреждането, обуславя присъждане на по-ниско обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на смърт.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на претърпените от първоначалния ищец (наследодател на жалбоподателите) неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина му, съответства справедлив по смисъра на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 80000 лв., като е намалил същия до размер от 20000 лв., прилагайки нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед приетата за установена степен на съпричиняване от страна на пострадалия от 75 %.
Първите два въпроса не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд не е обсъждал правния въпрос дали принципно отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасността на движението е по-голяма от тази на пешеходците, нито правния въпрос дали наличието в близост на спирка на обществения транспорт всякога обуславя по-ниска степен на съпричиняване от страна на пешеходеца в сравнение с приноса на водача на МПС. Обосновал е извода си за значително превишение на приноса на пострадалия над този на водача върху приетите за установени конкретни обстоятелства по делото в съвкупност във връзка с извършеното от пострадалия нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗДП, а не върху съображения пешеходецът да носи по-голяма отговорност от водача, нито наличието на спирка на обществения транспорт да обуславя винаги по-ниска степен на приноса на пострадалия.
Третият въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото при определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд е съобразил като критерий и периода, през който първоначалният ищец е търпял неимуществените вреди, предмет на иска, а именно малко над 6 месеца от момента на увреждането до смъртта си.
Във връзка с този въпрос обаче не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.
В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2772/27.11.2018 г. по гр. д. № 2363/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 1 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: