О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2723 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], против определение от № 228 от 20.05.015г. по ч.т.д. № 318/2015г. на Апелативен съд – Пловдив, с която е оставена без разглеждане подадената от банката частна жалба с вх. № 2190/ 16.03.2015г. против определение № 127 / 13.12.2015г. по т.д. № 205 / 2013г. на Окръжен съд – Пазарджик и е прекратено частното въззивно производство.
Частният жалбоподател, [фирма], иска отмяна на определението, като неправилно, и връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по частната жалба. Излага съображения, че независимо, че определението е постановено от съда по несъстоятелността и не прегражда самото производство по несъстоятелност, то се отнася пряко към производството по изпълнение и прегражда развитието на делото за изпълнение, което би се развило при наличие на предпоставките по чл.638, ал.3 ТЗ. С постановения от съда по несъстоятелност акт изцяло се преклудира законовата възможност на обезпечения кредитор да продължи предприетото от него изпълнение. По този начин се игнорира изцяло и съществуващата опасност от увреждане на интересите на обезпечения кердитор при амотризиране на имуществото, върху което е налице обезпечение, и намаляне на пазарната му стойност, като кредиторът ще се лиши и от възможност да събира доходи от имота по чл.173, ал.2 ЗЗД.
Ответникът по жалбата, „Ю. П.” А., поддържа, че частната жалба е неоснователна, поради необжалваемост на акта на съда по несъстоятелността. Сочи, че произнасянето на съда в отрицателен смисъл по искането с правно основание чл.638, ал.3 ТЗ не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото за несъстоятелност, поради което не попада в хипотезата на чл.274, ал.1 ГПК вр. чл.613а, ал.3 ТЗ. От изключителна дискреция на съда по несъстоятелността е да прецени дали е налице реална опасност от увреждане на интересите на обезпечения кредитор при веднъж вече предприето действие в изпълнителния процес по реализация на обезпечението му, а оттам дали следва да бъде разрешено изпълнителното производство срещу търговеца да продължи при открито спрямо него производство по несъстоятелност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
За да остави без разглеждане подадената частна въззивна жалба относно определението, с което не е уважена молба по чл.638, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че тя е недопустима, тъй като по отношение на съдебния акт не са налице условията на чл.613а, ал.1 ТЗ, а поради липсата на предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, не са налице и условията на чл.613а, ал.3 ГПК.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.613а, ал.3 ГПК, извън постановените от окръжните съдилищата решения по делото по несъстоятелност и определението за недопускане на план за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите /чл.613а, ал.1 ТЗ/, останалите актове на съда по несъстоятелността подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд по реда на ГПК и по-конкретно при наличието на предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК – ако актът е преграждащ, освен, ако изрично е изключена неговата обжалваемост, или в хипотеза на изрично предвидена от закона обжалваемост на акта.
В конкретния случай, спорът е концентриран върху това, дали определението на съда по несъстоятелността, с което се отказва възобновяване на спряно изпълнително производство по ГПК по чл.638, ал.3 ГПК, има преграждащ характер. При отговора на този въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че следва да се изхожда от спецификата на молбата по чл.638, ал.3 ГПК и по-конкретно от това, че предмет на същата е постигането на правни последици спрямо производство, стоящо извън производството по несъстоятелност, а именно – възобновяване на производството по частно принудително изпълнение по ГПК. Разпоредбата на чл.638, ал.3 ГПК урежда специално основание за възобновяване на индивидуалното изпълнение по ГПК с тази специфика, че компетентен по молбата е не съдебният изпълнител, а съдът по несъстоятелността, с оглед предохраняване на интересите и на останалите кредитори на несъстоятелността, а не само на взискателя по ГПК – обезпечен кредитор, тъй като продължаването на индивидуалното изпълнение засяга масата на несъстоятелността. С оглед именно на очертания предмет на молбата по чл.638, ал.3 ТЗ, преграждащият характер на молбата не може да се преценя спрямо производството по универсално принудително изпълнение, тъй като то не е предмет на молбата, а следва да се разреши именно на плоскостта на целения с молбата правен резултат. Следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на чл.638, ал.1 ТЗ, и правомощията на съда по несъстоятелността по чл.638, ал.3 ГПК, правото на обезпечения кредитор да иска продължаване /възобновяване/ на индивидуалното изпълнение върху вещта, предмет на обезпечението, не може да бъде упражнено по реда на ГПК. Освен това, в самото дело по несъстоятелност се развиват множество различни по своя характер и предмет производства /като състезателно, изпълнително, охранително, обезпечително/, поради което дали процесуалното действие има преграждащ характер не може да се преценя само на базата на това дали се прегражда цялото дело по несъстоятелност, а дали има такъв ефект върху конкретното производство въз основа на спецификата на предмета му. Ето защо, при преценката на преграждащия характер на актовете не може да се прави аналогия с даваните разрешения във връзка с исковото производството, при което делото има само един предмет.
Предвид изложеното, съдът намира, че отказът да бъде възобновено изпълнителното производство, има преграждащ характер и подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.613а, ал.3 ТЗ.
Твърдяното приемане на вземането на обезпечения кредитор по чл.693 ГПК при наличието на подадена от него молба по чл.638, ал.3 ТЗ за продължаване на индивидуалното изпълнение, не води до прекратяване на последното по чл.638, ал.4 ГПК, тъй като обезпеченият кредитор иска удовлетворява в рамките на завареното индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Да се приеме, противното би означавало да се отрече възможността за упражняване на правото по чл.638, ал.3 ГПК от взискател-обезпечен кредитор.
С оглед горното, настоящият състав намира, че следва да бъде отменено като неправилно определението на въззивния съд, като делото се върне на същия за произнасяне по частната жалба срещу определението по чл.638, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от № 228 от 20.05.015г. по ч.т.д. № 318/2015г. на Апелативен съд – Пловдив
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по частната жалба с вх. № 2190/ 16.03.2015г. на [фирма] против определение № 127 / 13.12.2015г. по т.д. № 205 / 2013г. на Окръжен съд – Пазарджик .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.