О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 13.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3020/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. П., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 141/13.04.2018 г. по гр. д. № 40/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросът е: длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба и да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения. Твърди се, че е налице противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, решение № 221/2002 г. по гр. д. № 677/2001 г., ВКС, І г. о., решение № 24/2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., ВКС, І г. о., решение № 166/2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 15/2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., ВКС, ІV г. о., решение № 228/2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г., ВКС, І г. о. и решение № 166/2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., ВКС, ІІІ г. о. Имотите, предмет на делбата, не са индивидуализирани точно и конкретно /липсва точно определяне на площта, границите, броя на помещенията и броя на входовете/ и по този начин останал неопределен предметът на делбата. Незаконосъобразно не са включени в делбената маса посочените от касатора други имоти.
Ответникът по касационната жалба – М. Б. С., [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. Ц., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. Б. П., [населено място], не взема стонавище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 207/06.10.2017 г. по гр. д. № 135/2017 г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между М. Б. С., П. Б. П. и С. Б. П. на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор ****, с площ 1 027 кв. м., с адрес [населено място], [улица], при описани съседи, заедно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ по документ за собственост 76 кв. м., а по скица 133 кв. м., при следните квоти: 6/8 ид. ч. за ищцата С. и по 1/8 ид. ч. за всеки от ответниците – П. П. и С. П..
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 144/1993 г. Б. П. С. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот в [населено място], а именно: дворно място от 1027 кв. м., съставляващо имот пл. № **** в кв. 19, за което е отреден парцел **** по плана на града, ведно с построената в дворното място масивна двуетажна жилищна сграда от 76 кв. м. Към този момент Б. С. е бил в брак с Н. С.. Последната е починала през 2011 г. и е оставила за наследници по закон съпруга си Б. С. /придобил 1/2 ид. ч. от имотите от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/8 ид. ч. по наследство/ и трите си деца – страни по делото /придобили по 1/8 ид. ч. от имотите по наследство/. С нотариален акт № 123/2015 г. Б. С. е продал на ищцата М. С. собствените си 5/8 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], целият с площ 985 кв. м., съставляващ УПИ **** в кв. 19 по регулационния план на града, ведно с построената двуетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв. м.
Видно от представената по делото скица № 15-607227/08.12.2016 г. поземлен имот с идентификатор **** по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, е идентичен с парцел VІ в кв. 19 по предходен план, а от скица № 15-607230/08.12.2016 г. се установява, че сградата с идентификатор № **** е разположена в поземлен имот с идентификатор № **** и е със застроена площ 133 кв. м. Допуснатите до делба имоти са описани в исковата молба с необходимите индивидуализиращи признаци – вид, местонахождение и съседи, съгласно актуалния им статут по действащата кадастрална карта на населеното място, както са индивидуализирани и в първоинстанционното решение. Неотносими към основателността на иска за допускане на делбата са възраженията на ответника П. П., че площите на имотите, посочени в исковата молба не съответстват с действителните такива, както и че незаконосъобразно в делбената маса не са включени и други имоти, по негово искане, направено в хода на първоинстанционното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по спора след като прецени всички относими доказателства, даде отговор на оплакванията във въззивната жалба и обсъди въведените от страните доводи, аргументи и възражения, съответно се обоснове защо ги отхвърля, не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът не е решен в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, в т. ч. посочената от касатора, съгласно която въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания. Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията на т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съдът следва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. В решението си съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдил е всички относими към спора доказателства и доводи на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и значимостта им за основателността на иска, с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт. Изложил е съображения за неотносимост към преценката за правилността на първоинстанционното решение, постановено в първа фаза на делбата, на възраженията на касатора, че описанието на делбените имоти в исковата молба и писмените доказателства не съответства на действителното /налице е разминаване по площ и граници/, и че неправилно в делбената маса не са включени други недвижими имоти /гараж от 30 кв. м. и съседен поземлен имот, заедно с построените в него две масивни тухлени селскостопански сгради/. Следва да се посочи, че площта на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. Дори в него да не е посочена точната площ, например поради различното й отразяване в различните документи по делото, няма пречка във втората фаза да се установи действителната площ, която е от значение за оценката на имота – в този смисъл решение № 337/10.10.2011 г. по гр. д. № 666/2010 г., ВКС, I г. о. В случая имотите са допуснати до делба, заедно с всички намиращи се върху тях несамостоятелни обекти и подобрения, като са индивидуализирани както с площта си по нотариален акт за собственост, така и с тази по действащата кадастрална карта, след обсъждане на представените скици, установяващи идентичността. Останалите недвижими имоти не са включени в делбената маса поради непредставяне на доказателства за правото на собственост на страните върху тях, което не препятства възможността на касатора да заяви претенцията си в друго делбено производство, при доказване на съсобствеността.
За да бъде от значение за точното прилагане на закона, правният въпрос и неговото разглеждане следва да допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са изложени съображения как отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС относно процесуалните задължения на въззивния съд, съобразена при постановяване на обжалваното решение и липсата на необходимост от тълкуване на закона за остраняване непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането, изключват възможността за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като в отговора на касационната жалба липсва искане за присъждането им.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 141/13.04.2018 г. по гр. д. № 40/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: