4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№85
С. 14.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 394/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. К. П. – от [населено място] срещу Решение № 996 от 14.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 664/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 23.ІV.2010 г. по гр.д. № 4443/ 2007 г. на СГС, в частта с която искът на П. К. П. – от [населено място] срещу Гаранционен фонд – [населено място] по чл. 288 ал. 1 т. 2 б.”а” КЗ е отхвърлен над сумата 50 000 лв. до 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 19.VІІ.2007 г. в [населено място], като първоинстанционното решение като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 50 000 лв. Жалбоподателката прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението – нарушен е чл. 52 ЗЗД – с оглед причинените увреждания и търпените болки и страдания, обезщетението неоправдано е занижено, нарушен е и чл. 51 ал. 2 ЗЗД – не е налице принос на пострадалата, която е носела предпазна каска по време на ПТП. В Молба от 17.ІІ.2011 г. жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД, като трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до точно прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и до развитие на правото, като ВКС изостава с практиката по чл. 52 ЗЗД и присъждането на по-малки обезщетения води до неточното му прилагане. Жалбоподателката сочи подробно нанесените й в резултат на ПТП увреждания и претърпените болки и страдания, за да обоснове, че присъденото обезщетение е крайно несправедливо. Поддържа, че като е определил принос 1/6 затова, че ищцата се е возела на мотора без предпазна каска, а от събраните по делото доказателства е установено, че е носела такава по време на ПТП, неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Представя копия от две невлезли в сила съдебни решения
Ответниците по жалбата: Гаранционен фонд – [населено място] – ответник по делото и Я. А. М. – от [населено място] -трето лице – помагач на страната на ответника – не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката сочи, че по разрешените по делото материалноправни въпроси: за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и на чл. 52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси, са обусловили съдържанието на постановеното решение относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 288 ал. 1 т. 2 б. ”а” КЗ и в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът му. Тъй като решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно това налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника – Гаранционен фонд – за причинените на ищцата неимуществени вреди, предмет на обсъждане са останалите въпроси, разрешени по делото – за размера на обезщетението и за приноса на ищцата в настъпване на вредоносния резултат.
По тези въпроси не е налице поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: за да приеме, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите и да намали обезщетението, съдът е посочил, че същата е пътувала с мотоциклета, управляван от водача, без предпазна каска. Жалбоподателката в противоречие с доказателствата.по делото поддържа, че е носила каска по време на ПТП – св. В. Б. Ш., който твърди, че и той, и спътничката му, са били с предпазни каски, е заинтересован от изхода на делото, тъй като той е управлявал мотора, а от допълнителната експертиза на неврохирурга д-р М. се установява, че с оглед вида и характера на уврежданията, причинени в лявата тилна област на главата на пътничката – на главата, черепа и главния мозък, същите могат да се получат само при пряк удар на главата върху твърд предмет, респ. пътна настилка, като в момента на удара с оглед увредите, главата на пострадалата не е била защитена от предпазна каска. Установената съдебна практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е в смисъл, че когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, следва да се намали обезщетението, като във всеки конкретен случай поведението на пострадалия е въпрос на доказване. В случая поради това, че пострадалата не е изпълнила задължението да ползва предпазна каска при пътуване с мотоциклет, е налице привнасящ фактор към вредите, налице е принос в настъпването им (не принос за настъпване на ПТП, а за настъпването на вредите) – ако пострадалата беше ползвала предпазна каска при пътния инцидент, вреди биха настъпили, но тежестта им очевидно би била друга. Съпричиняването на жалбоподателката съдът е определил при съобразяване с трайноустановената практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и с оглед данните по делото.
По разрешения въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, неоснователно жалбоподателката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 60 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото – възрастта на ищцата, характера и степента на увреждането, особено травмените черепномозъчни увреди, свързани със структурни травматични промени, пълна слухова загуба на лявото ухо и увреждане на обонянието, неблагоприятната прогноза от възможни допълнителни усложнения, претърпените болки и страдания следствие на уврежданията – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 60 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №996 от 14.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 664/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: