4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
С., 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 330/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2505 от 10.10.2014 г. по гр.д. № 3438/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 196 от 28.04.2014 г. по т.д.№ 95/2012 г. на Окръжен съд – Враца, с което не е уважена молбата му по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба. Жалбоподателят излага оплакване, че първоинстанционният съд е приложил неправилно нормата на чл. 183 ГПК, довело до съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и правото му на защита, а въззивният съд не е изложил собствени мотиви и не се е произнесъл по направените искания.
В Изложение на касационни основания по въпроса:съставлява ли особено непредвидено обстоятелство невъзможността на адвоката на страната поради внезапно заболяване да изготви въззивна жалба, жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. По въпроса за предпоставките за изключване на доказателство по реда на чл. 183 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановените от ВКС по чл. 290 ГПК Р.№174 по гр.д.№ 1992/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р.№173 по гр.д.№ 668/2012 г. на ВКС, ІV г.о., които са в смисъл, че прилагането на чл.183 ГПК включва алтернативното неизпълнение на задължението за предоставяне на оригинал или на заверен официален препис от документа. По въпроса за произнасянето в противоречие с принципите, уредени в чл. 7 и чл. 9 ГПК, осигуряващи равенство на страните и задължение на съда да го осигури, с приетото, че направлението може да бъде представено само в оригинал, счита, че двете съдебни инстанции са се отклонили от точния текст на закона и не са изпълнили задължението да осигурят равни права на страните – Р.№ 16 по т.д.№ 1187/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. По въпроса: въззивната инстанция следва ли да цени доказателствата и да постанови съдебен акт по собствена преценка или е само контролно – отменителна, жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с т.19 на ТР №1/2001 г. на ВКС, ОСГК за характера на въззивната инстанция,
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като сочи, че жалбоподателят не е посочил въпроси, по които съдът да се е поизнесъл в противоречие с практиката на ВКС, не е налице въпрос, решен в противоречие със съдебната практика, жалбоподателят се позовава на решения, които се отнасят до друга процедура; оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на пропуснат срок за подаване на въззивна жалба, намира, че частната касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1, вр. чл. 66 ал. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което не е уважена молбата на [фирма] – [населено място] на основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за подаване на въззивната жалба. Изложени са съображения, че молителят е основал искането на особени непредвидени обстоятелства за пропускането му, за което е представил копие от Медицинско направление от Д. [фирма] с дата 07.05.2013 г., оспорено от [фирма] с възражение, че документът не е издаден от Д. [фирма], поради което съдът е указал на молителя да заяви, ще се ползва ли от документа и при положителен отговор го е задължил да представи оригинала. С оглед непредставяне на оригинала съдът е изключил представения в препис документ от доказателствата и при липса на доказателства, установяващи особени непредвидени обстоятелства за пропускане срока за въззивно обжалване, е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за предпоставките за изключване на доказателство по реда на чл. 183 ГПК, за който жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл. 183 ГПК, което счита, че включва алтернативно неизпълнение на задължението за представяне на оригинал или на заверен официален препис от документа. Във връзка с оспорване истинността на копие от Медицинско направление от Д. [фирма] с дата 07.05.2013 г. с възражение, че документът не е издаден от Д. [фирма], първоинстанционният съд е указал на молителя да заяви ще се ползва ли от документа, предупредил го е за последиците по чл. 183 ГПК и го е задължил да представи оригинала. След като молителят е заявил, че ще се ползва от документа и поради непредставяне на оригинала, съдът е изключил от доказателствата представения в препис документ. Така извършените процесуални действия са в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 183 ГПК, която е в смисъл, че когато страната представя заверен от нея препис от документ, при поискване тя е длъжна да представи оригинала или официално заверен препис от документа. В случая молителят не е изпълнил дадените указания, като е предупреден за последиците по чл. 183 ГПК, не е имало пречка да представи освен оригинала от документа, също и нотариално заверено копие от оригинала, каквото е представил във въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е приложил правилно чл. 183 пр. 2 ГПК. Въззивният съд, пред който молителят е представил нотариално заверен препис от оригинала на документа, съставен два месеца по-късно, не е бил длъжен въз основа на това доказателство да отмени определението, с което е изключен от доказателствата документът, представен в заверен от страната препис, за който не е бил представен пред първоинстанционпния съд оригинала или официално заверен препис.
С оглед отговора на този въпрос, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за произнасянето от съда в противоречие с принципите, уредени в чл.7 и чл.9 ГПК, осигуряващи равенство в правата на страните. Въпросът за характера на въззивната инстанция, като такава по съществото на спора или на контролно – отменителна инстанция, не е релевантен за делото, образувано по частна касационна жалба срещу въззивно определение, постановено по молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2505 от 10.10.2014 г. по гр.д. № 3438/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: