3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
С., 17,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 695 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 149/25.03.2010 г. по т.д. № 3179/2009 г. на С. АС се оставя в сила решение № 628/21.07.2009 г. по т.д. № 1520/2007 г. на СГС в частта, с която: 1. на основание чл.59,ал.1 ЗЗД, Б. Б. е осъден да заплати на А. тракинг АД в н. сумата 48 576 лв. обезщетение за ползуване на процесния недвижим имот за периода 22.05-7.08.2007 г. и 2. е отхвърлен иска за разликата до 400 000 лв.-частичен иск от иск в пълен размер 641 616.82 лв. и за периода 1.12.98-22.05.2007 г.
Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ответникът Б. Б. го обжалва в осъдителната част, а ищцовото АД в н.- в отхвърлителната част. В. от страните е представила отговор на касационната жалба на другата страна, като Б. Б. претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
І. По касационната жалба на ответника Б. Б..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: Когато искът по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ е предявен от синдика срещу длъжника-прехвърлител и приобретателя по сделката, постановеното решение формира ли СПН между ответниците по иска?, При влязло в сила решение за недействителност по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ, продължилото ползуване на прехвърлената вещ представлява ли обогатяване по чл.59,ал.1 ЗЗД, тъй като с оглед относителния характер на недействителността, сделката остава действителна между страните по нея?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Отговорът на първият въпрос е за обективните и субективни предели на СПН-чл.298 ГПК, който е изяснен и еднозначен в теорията и практиката. Вторият въпрос е погрешно формулиран, тъй като искът по чл.646 ТЗ е за нищожност на действия и сделки, а не за недействителност, която е предмет на отменителните искове по чл.647 ТЗ. Относителността е по отношение на лицата в чийто интерес е законово уреден този способ за попълване масата на несъстоятелността. При уважаването на иска по чл.646 ТЗ не би могло да се говори, че сделката оставала действителна между страните по нея, тъй като даденото би следвало да се върне, и то не на несъстоятелния длъжник, а в масата на несъстоятелността. Вж.Р № 105/25.11.2009 г. по т.д. № 90/2009 г. на ВКС-І т.о.
ІІ. По касационната жалба на ищеца А. тракинг АД в н.-С. чрез синдика.
В изложението по чл.284,ал.4,т.1 ГПК са поставени въпроси за разтълкуване от ВКС как се съотнасят нормите на чл.646 ТЗ, с разпоредбите на чл.70-74 ЗС третиращи двата познати вида владение и може ли да се дефинира трети вид владение-това на ответника по чл.646 ТЗ, който не може да придобива по давност, но и не дължи връщане на добивите от вещта. Тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Така формулираните от този касатор въпроси не са предмет на въззивното решение.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Недопустимо е, обаче, отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 149/25.03.2010 г. по т.д. № 3179/2009 г. на С. АС по касационните жалби на двете страни по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: