5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 378/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр.София, 18.02.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 378/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Ц. от [населено място], подадена чрез процесуалните му представители адвокатите Д.Н. и В.Б. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 67/16.01.2012 год., постановено по гр.дело № 2107/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Врачанския окръжен съд № 193/19.04.2011 год. по гр.дело № 794/2009 год. апелативният съд е уважил предявеният от едноличен търговец Н. Т. Т. с фирма „Н.-Н. Т.” от [населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да възстанови сумата 92 000 лева, представляваща авансово платена цена на стока поради отпадане на основанието за получаването й.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, кредитирайки заключенията на назначените графологични експертизи, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката на събраните доказателства, без да формулира конкретно същественият материалноправен или процесуален въпрос, релевантен за изхода на делото, касаторът сочи най-общо, че се касае за наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността му за връщане на полученото на отпаднало основание. Твърди, че при решаване на делото съдът се е отклонил от утвърдената съдебна практика на ВКС, както и наличие на противоречива съдебна практика на съдилищата, позовавайки се на приложените към жалбата съдебни решения: по гр.дело № 298/2005 год. на ВКС-ІV г.о.; по гр.дело № 286/1999 год. на ВКС-ІV г.о.; по адм.дело № 6262/1993 год. на ВС-ІІІ г.о. – всички постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год., както и на решение на ОС-Стара Загора по т.дело № 243/2009 год. и решение на РС-Търговище по гр.дело № 1213/2009 год.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец Н. Т. Т. с фирма „Н.-Н. Т.”, [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да възстанови получената сума от 92 000 лева, представляваща авансово заплатена цена на стока поради отпадане на основанието за получаването й след връщането на камионите със слънчоглед обратно в склада на продавача в [населено място] и развалянето на договора от страна на купувача. По делото е безспорно установено, че на 29.09.2009 год. между страните е сключен договор за покупко-продажба на 300 тона слънчоглед. Безспорно е също, че в деня на сключване на договора ответникът е подписал РКО № 3/29.09.2009 год., че е получил от едноличния търговец-купувач сумата 92 000 лева. Ответникът оспорва размера на получената сума, като твърди, че е получил авансово капаро от 2 000 лева и представеният документ е подправен, като е дописана цифрата „9”. В тази връзка в откритото производство по чл.193 и чл.194 ГПК съдът е назначил многобройни графологически експертизи /в състав от един и трима експерти/, които са извършили проверка на представения в оригинал процесен РКО, сравнявайки го с други безспорни документи. Съвпадащото мнение на назначените експерти е, че : подписът за „получих сумата” е положен от ответника Б. Ц., ръкописният текст в РКО № 3 е извършен от едно и също лице, няма извършени технически поправки, не се установяват признаци на дописване на цифри и текст в документа. При тези фактически данни, прилагайки разпоредбата на чл.193, ал.3, пр.второ ГПК решаващият съд е приел, че ответникът не е успял да докаже твърдението си, че подписаният от него процесен документ е неистински, поради което същият установява фактът на извършеното авансово плащане на сумата от 92 000 лева при сключването на договора. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително неоспорените заключения на назначените експертизи, апелативният съд е направил решаващия извод, че с разваляне на процесния договор /по който липсва изпълнение от страна на продавача/ ответникът дължи връщане на получената сума на отпаднало основание. Така постановеното решение е в съответствие с ППВС № 1/28.05.1979 год., представляващо задължителна съдебна практика на ВКС.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал релевантния за изхода на делото материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, негово е задължението да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В случая отговорът на поставения въпрос за „наличието на материалноправни предпоставки за ангажиране на виновната отговорност за връщане на полученото на отпаднало основание” е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните процесуални нарушения, касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и цитираното ТР № 1/2009 год. Неоснователно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с приложените съдебни решения на ВКС и различни съдилища в страната, тъй като различният краен изход произтича от различните факти и конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от противоречиво решаване на материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет на настоящото дело.
Неоснователно се явява и оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение по съображения, че към момента на постановяването му ищецът-едноличен търговец „Н.-Н. Т.” е бил заличен като търговец по силата на пар.5 от ПЗР на Закона за търговския регистър /считано от 01.01.2012 год./ и не е притежавал процесуална легитимация, за която съдът е длъжен да следи служебно по време на процеса. Липсата на пререгистрация на едноличният търговец-ищец в срока по пар.4 ПЗР на ЗТР според касатора влече загуба на правосубектност, което е последица от заличаването му в Търговския регистър. Така изразеното становище е погрешно. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че регистрацията на едно лице като едноличен търговец по чл.56 ТЗ не води до възникване на нов правен субект различен от физическото лице, нито до разделност на имуществото притежавано в това му качество и в качеството на едноличен търговец. В този смисъл са р.№ 77/16.06.2012 год. по т.дело № 573/2011 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 80/26.07.2012 год. по т.дело № 287/2011 год. на ВКС, ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка, след прекратяване дейността на физическото лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър, правата и задълженията му по договори, сключени когато е било вписано като ЕТ, продължава да носи физическото лице, въпреки че то вече няма качеството на търговец по смисъла на ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 67/16.01.2012 год., постановено по гр.дело № 2107/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: