О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№85
С., 19.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 141 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат М. Г. против решение № 97 от 29.09.2015 г., постановено по гр.д. № 181 по описа за 2015 г. на Апелативен съд-Б., с което е отменено решение № 47 от 30.04.2015 г. по гр.д. № 536/2013 г. на Окръжен съд-Бургас и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против [фирма] установителен иск за собственост на поземлен имот с идетификатор № 07079.604.195 по К. на [населено място], бивш имот 129 кв.16 по плана на [населено място] /Промишлена зона „Север“,[жк]/ с административен адрес: [населено място], П.“Север“ на основание чл.17аЗППДОП-отм. и ПМС № 201 от 25.10.1993 г. и извършена впоследствие приватизационна сделка, както и на евентуалното основание за придобиване на имота с изтекла придобивна давност на основание чл.79, ал.1 ЗС.
[фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Апелативен съд-Б. е приел, че заявеното от ищеца придобивно основание – чл. 17а З./отм./ и Постановление № 201 от 25.10.1993 год. на МС за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, и осъществената в последствие приватизационна сделка – не легитимира ищеца като собственик, като в рамките на доводите на страните и въззивната жалба е изложил две групи съображения, касаещи елементите на фактическия състав, а именно: да съществува право на собственост от страна на държавата по отношение на спорното имущество, това имущество да е предоставено в оперативно управление на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество, да е включено в баланса на новообразуваното в съответствие с акта на преобразуването му.
По отношение на първия елемент от фактическия състав е прието, че ищцовото дружество би могло да се легитимира, като носител на правото на собственост върху процесния терен, ако той е бил предоставен за стопанисване или управление на Държавна търговска фирма – Б., преобразувана с решение № 4938/13.09.1993 год. по фирмено дело № 4938/1993 год., по описа на БОС в еднолично дружество с държавно имущество, с наименование [фирма]. Ищцовото дружество е твърдяло в исковата молба, че към момента на преобразуването на Д. – Б. в [фирма], този терен се е водил по баланса на дружеството, тъй-като се явява правоприемник на Д. „Търговия на едно“, на което държавно предприятие е предоставено правото на стопанисване и управление на процесния терен, за което има съставен А. от 24.04.1974 год. В. съд е приел, че проследявайки това правоприемство, не би могло да се достигне до извод, че е предоставено стопанисването и управлението на имота. Отчетено е, че не е спорно по делото, че имотът е бивша собственост на Р.“Ч.“, видно от представения нотариален акт № 353/1956 г. /л. 173 по търг. дело № 536/2013 г./. С ПМС 35/1959 г. се създават Окръжни търговски предприятия към ОНС – Б., които поемат дейността на окръжните и районните кооперативни съюзи, и базите на Ц., които от своя страна са взели решение за преустановяване на своята дейност, поради преминаването на тяхната дейност към тези търговски предприятия./стр. 232 по т.д. №536/2013 г./ Предметът на дейност на тези предприятия, разграничена на три раздела е конкретизирана в т. 2 от това постановление – търговия с хранителни и промишлени стоки, изкупуване, преработка, лагеруване на селскостопански произведения и снабдяване на промишлеността, строителството и селското стопанство със суровини, материали, машини и съоръжения. Всеки един от тези раздели на дейността на създадените ОТП се обособяват на самостоятелна стопанска сметка с отделен баланс. Със заповед № 108/12.02.1963 г. на Председателя на ИК на Г. е отреден процесния терен за изграждане на складова база на ОТП – [населено място], като по делото е представен генерален план за тази база, с описани на него складове, одобрен на 12.11.1965 г., като тази база е изградена. С ПМС от 31.12.2.1966 г. дейността на окръжните търговски предприятия преминава от 01.01.1967 г. към съответните държавни предприятия за търговия на едро и дребно и към кооперативните организации. Активите и пасивите на окръжните търговски предприятия се поемат от приемащите дейността им държавни търговски предприятия и кооперативни организации. Видно от това постановление, с него се създава Държавно търговско обединение за търговия на едро и дребно, но по какъв начин е осъществено разпределението и предаването на активите и пасивите на окръжните търговски предприятия не става ясно, като единствения извод, който може да се направи е, че дейността на ОТП към окръжните народни съвети не е поето от един стопански субект. По делото е представен акт за завземане на недвижим имот за държавен от 24.04.1974 г., в който е вписано, че на Д. „Търговия на едро“ е предоставен за стопанисване и управление терен от 40 дка, находящ се в северна промишлена зона, с описани граници, който терен се явява процесния.
С разпореждане № 32/30.08.1985 г. за усъвършенстване организацията и управлението на търговията в Бургаски окръг, е създадена Окръжна стопанска дирекция „Търговия“ към ОНС Б. , която поема активите и пасивите на Стопанска дирекция „Търговия“ – Б. и окръжното предприятие „Търговия на едро“. Предметът на дейност на тази дирекция е търговия на едро и дребно с хранителни и нехранителни стоки, обществено хранене, хлебопроизводство, сладкарство и хотелиерство.
С ПМС № 17 от 03.06.1988 г. дейността на Окръжната стопанска дирекция „Търговия“ към ОНС Б. е прекратена, считано от 01.07.1988 г., като съгласно чл.15, ал.2 активите и пасивите на стопанските дирекции по баланса към 30.06.1988 г. по т.1 и 2 от предходната алинея /по т. 1 са вписани стопанските дирекции „Търговия“ към ОНС/ в съответствие с разделителния протокол се поемат от досегашния им състав. Съгласно чл.15, ал.3 и 4 от ПМС № 17/03.06.1988 г. инициатива за организационното устройство на предприятията от досегашния състав се поема от ИК на Общ. НС. Активите и пасивите на стопанското обединение „Търговия на едро“ се поемат от Търговско обединение „Промишлени стоки“. Видно от приложение № 2 към чл.19, ал.1, т.1 от това постановление се създава търговско предприятие“Промишлени стоки“ – Б., с предмет на дейност – търговия на едро с нехранителни стоки. То се образува въз основа на предприятие „Търговска база“ и складове от окръжна стопанска дирекция „Търговия“.
С решение № 18 от 09.11.1990 г. на Министерство на търговията и услугите и Приложение № 1 към него, на осн. чл.11, ал.2 от Указ № 56 за стопанска дейност, ТП „Промишлени стоки“ е преобразувано в Държавна търговска фирма „Б.“, вписана с решение № 8108/1990 г. по ф.д. № 8180/ 90 г. по описа на БОС, в последствие преименувана на Д. „Б.“ Б.. С разпореждане на МС № 36 от 28.05.1993 г. за преобразуване на държавни фирми в търговски дружества, изменено с Разпореждане на МС № 58/20.07.1993 г., Д. е преобразувана в еднолично дружество с държавно имущество, с наименование [фирма] Б., което дружество поема активите и пасивите на Д. „Б.“ Б.. С Решение № 4938 от 13.09.1993 г. по ф.д. № 4938/1993 г., по описа на БОС е вписано [фирма]. Именно към този момент – преобразуването на държавната фирма в еднолично търговско дружество, следва да се установи, дали процесния имот е бил предоставен за стопанисване и управление на това държавно предприятие, което да даде основание да се включи в капитала му.
Съдът е счел, че това не е установено, тъй като видно от Постановление № 17 от 03.06.1988 г., при прекратяване на стопанската дирекция „Търговия“ към ОНС Б. , към ТП „Промишлени стоки“, преобразувано в последствие в Д. „Б.“, чийто правоприемник е ищцовото дружество, е преминала единствено и само дейността за търговия с промишлени стоки. Всички останали дейности са преминали към други предприятия. Направил е извод, че макар и да не е представен по делото разделителен протокол, следващ да се състави, съобразно указанията в ПМС 17/03.06.1988 г., че складовете, които е стопанисвала до този момент [фирма] се разпределят между предприятията, поемайки съответните останали дейности, който извод кореспондира с последващите действия, които са осъществили тези предприятия, упражнявайки своята дейност на територията на тази складова база. Не се спори, че по предавателно- приемателни протоколи тези предприятия са извършили предаване на предоставеното им имущество на Р. – Б., което те са ползвали в складовата база, изградена върху процесния терен. Това е станало въз основа на издадени заповеди от съответните административни органи, на основание пар. 1 от Закона за кооперациите /отм/, съобразно който текст се възстановяват правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество. Отношенията между тези предприятия и Р. – Б. са се уредили, съобразно разпоредбите на Постановление № 192 от 01.10.1991 г., регламентиращи условията и реда за връщане на кооперациите на тяхно иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. Като доказателство, което се сочи във всички тези административни актове, установяващо правото на Р. Б., да претендира връщане на одържавеното имущество на основание ПМС № 35 от 1959 г., е нотариален акт № 51, т. 1, дело № 353/1956 г. на Б. народен съдия, за признаване правото на собственост по регулация върху парцел, състоящ се от 40 345 кв.м., върху който се намира това имущество. Връщането на част от имуществото е станало безвъзмездно, а там, където предприятията са извършили трайни подобрения върху този имот, са се уредили, в съответствие с чл.2 и чл 3 от ПМС № 192/ 01.10.1991 г. Това е видно от представените по делото протокол от 01.12.1993 г., в изпълнение на Заповед № 21-26 от 18.11.1993 г. на Кмета на [община], съобразно който О.Ф. Хранителни стоки е предала имуществото си, находящо се в складовата база „Н.“; протокол от 01.12.1993 г. в изпълнение на Заповед № РД.16-234/11.10.1993 г. на Министъра на търговията [фирма] Б. е предало своето имущество; протокол от 01.03.1994 г., в изпълнение на Заповед № РД 16-14/18.01.1994 г. на Министъра на търговията „Търговска база“ Б. е предала на Р. своето имущество; протокол от 03.11.1993 г. в изпълнение на Заповед № РД-16-233/11.10.1993 г. на Министъра на търговията за безвъзмездно предаване на имущество от [фирма] на Р.“Ч.“; протокол от 16.11.1994 г. в изпълнение на решение на БОС от 28.06.1994 г. по гр. Д. № 946/1992 г. [фирма] е предало базата си „Я.“, също намираща се в складовата база „Н.“; протокол от 01.06.1995 г. [фирма] за предаване на описаното в него имущество на Р.. По последните два протокола ведно със сградите и друго имущество, което са ползвали тези предприятия са предадени и дворни места – [фирма] – 5150 кв.м., [фирма] – 4518.40 кв.м. Това означава, че тези дружества са водили по баланс и предоставени им дворни места, върнати на Р., представляващи част от процесния терен.
Въз основа на така възприетите факти е направен извод, терена, върху които са се намирали складовете и друго имущество, възстановено на Р. е било стопанисвано от други предприятия, а не от Д.“Б.“.
Второто основание, поради което е прието, че не е осъществено соченото придобивно основание е, че имуществото е възстановено на Р., тъй като към 1991 год., то е заварено да се стопанисва от държавни или общински фирми, като последващата приватизация, на която се е позовал ищеца не би могла да го легитимира като собственик на това имущество.
За неосъществено е прието и второто наведено от ищцовото дружество придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС, поради недоказаност на твърдението, че имотът е владян от ищцовото дружество и неговите праводатели. Предоставеният терен от 40 дка на Д. „Търговия на едро“ през 1974 г. не се е владял от праводателите на въззиваемото дружество, тъй като не е доказано това правоприемство, нито предоставянето на имота за стопанисване и управление на Д. „Б.“ при преобразуването му в [фирма]. В процеса на годините изградената складова база е била ползвана от много други държавни и общински предприятия, като стопанисването и управлението, както на складовете, така и на терена, върху който тя е изградена им е било предоставено по надлежен ред. Освен това, част от терена и складовете са държани от други юридически лица, които са ги предали на Р. – Ч.. Предвид това обстоятелство, заявеното придобивно основание – изтекла придобивна давност на основание чл. 79 ал. 1 ЗС се явява недоказано и неоснователно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпрос за допустимостта на въззивното решение, като постановено от незаконен състав. Д. е обоснован с обстоятелствата, че членове на състава, включително докладчикът на делото, са участвали при произнасянето по други дела, където също са поставени въпроси за възстановяване на имота по силата на § 1 ЗК от 1991 г.-отм., от което следва, че са формирали извод по тези въпроси преди разглеждане на настоящото производство
Съдът не намира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали решението е постановено от законен състав и е процесуално допустимо. С. основание не може да бъде свързано с безспристрастността на съда, който се е произнесъл според възприетите за доказани факти по настоящото дело и не е изследвал фактическия състав на § 1 ЗК от 1991 г.-отм.
При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя въпросът: Длъжен ли е въззивният съд в своята решаваща функция по същество на спора да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно изискването на чл.236, ал.2 ГПК. Въпросът е обоснован с тезата на касатора, че фактическите изводи на съда са обосновани единствено въз основа на два предавателно-приемателни протокола от 16.11.1994 г. между [фирма] и Р.“Ч.“ и от 1.06.1995 г. между А.“Волан“ и Р.“Ч.“, в които липсват каквито и да било индивидуализиращи белези на терена, както и за предаване на тези терени за стопанисване и управление или завеждането им в баланса на тези дружества, а не е обсъдил доказателствата, че процесният терен е бил включен в баланса на Д.“Б.“ към 31.12.1992 г., както и в инвентаризационен опис и сравнителна ведомост към 31.12.1998 г. /приложение № 4 към приватизационния договор“, нито е обсъдил възраженията относно липсата на предпоставки за възстановяване на терена на Р. Ч. съгласно § 1 ЗК-отм.
В мотивите на съда действително липсват съображения относно тези доказателства и възражения, но това не е в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че имотът е записан в баланса на държавната фирма при преобразуването й и впоследствие в баланса на ищеца е приет за доказан от съда. Изводите му са свързани с липсата на основание за това записване, тъй като не е установено имотът да е предоставен за стопанисване и управление на държавната фирма, а след като е приел, че имотът не е включен в капитала на преобразуваното дружество, е счел, че не е осъществено твърдяното придобивно основание, поради което и не е изследвал има ли ответника противопоставими на ищеца права, следващи от § 1 ЗК-отм. В този смисъл въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК.
По същите съображения неотносим се явява въпросът: Длъжен ли е съда в мотивите си да обсъди доводите на ищцовата страна относно липсата на предпоставки за връщане на процесния имот на праводателя на ответника по силата на § 1 ЗК-отм. и ПМС № 192/1991 г., когато ответната страна предявява правоизключващо придобивното основание на ищеца възражение, позовавайки се на административни актове – заповеди на министъра на търговията, при издаването на които ищцовата страна не е участвала.
При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя въпросът: Ползва ли се с обвързваща съда и страните материална доказателствена сила частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на страната.
Въпросът е обоснован с тезата на касатора, че съдът е основал изводите си на предавателно-приемателни протоколи при липса на доказателства имотът да е предаден от О.“Търговия“ към ОНС Б. на посочените в мотивите на съда стопански субекти, същите не са посочени в ПМС № 17/3.06.1988 г. като правоприемници на Стопанска дирекция „Търговия“ или да е включен в баланса на тези субекти и при липса на административен акт за връщане на терена на Р.“Ч.“. Тезата е неоснователна. Посочените протоколи са ценени не като доказателства, установяващи факти във връзка с предоставяне на стопанисването и управлението, а във връзка със заповедите на Министъра на търговията, в изпълнение на които са съставени, съдържащи признаване от страна на държавата, от която и ищеца черпи твърдените си права, че определено държавно имущество, което те стопанисват, е реституирано и следва да се предаде на правоимащите. Основаните на тях изводи са изложени като допълнителен аргумент на съда при обосновката на решаващия му извод, направен въз основа на актовете за реорганизация на стопанските субекти. В този смисъл въззивното решение не само не противоречи, а и съответства на практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, даваща тълкуване, че доказателственото значение на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото.
Н. към изводите на съда е въпросът: Може ли да се приеме за безспорно установено от фактическа страна, че процесният имот е бил изваден от активите на предприятието преди преобразуването в търговско дружество, ако липсват изрични доказателства за изземването и предаването му по надлежния ред на други стопански субекти. Мотивите в атакуваното решение са, че при проследяване актовете за реорганизация на стопанските субекти, не се установява имотът да е бил предоставян за стопанисване и управление на държавното търговско предприятие, чийто правоприемник е ищецът, поради което не е имало основание за заприходяването в баланса, а не че е бил изваден от активите му.
При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя и въпросите: Включването на дадено имущество в баланса на предприятието към датата на преобразуването му в търговско дружество с държавно участие, представлява ли годно доказателство, че това имущество е било предадено за стопанисване и управление на държавното предприятие и дали именно предоставянето на това имущество за стопанисване и управление представлява правното основание за включването на актива в баланса на предприятието и Реалното ползване на имота представлява ли част от фактическия състав по чл.17а З.-отм. и може ли да се направи обоснован извод, че теренът е предоставен за стопанисване и управление по надлежния ред на други стопански субекти, само въз основа на приетото за установено от фактическа страна, че тези субекти са упражнявали фактическа власт върху част от терена и при липса на други доказателства в тази посока – надлежна заповед по чл.94 Н.-отм., разделителни протоколи, встъпителни баланси, актове за държавна собственост, включване в баланса на тези предприятия. По същество въпросите касаят доказателственото значение на включването на имот в баланса и упражняването на фактическа власт в хипотезата на чл.17а З.-отм. с оглед изискването имотът да е бил предоставен от държавата на преобразуващато се предприятие за стопанисване и управление. В практиката на ВКС, включително и тази на която се позовава касаторът, е изведено тълкуването, че предоставянето на дадено имущество за управление и стопанисване на държавно предприятие се установява с всички допустими от ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за тези обстоятелства. Именно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е формирал изводите си, проследявайки актовете за реорганизация на държавните стопански субекти и данните по останалите доказателства по делото, обосновавайки извода си, че липсва основание за записване на имота в баланса на ищцовото дружество.
Неотносими към мотивите на съда са въпросите: Следва ли във всеки конкретен случай съдът да установи наличието на предпоставките на § 27, ал.2 ПЗР ЗИД ЗК и по какъв начин следва да се установи наличието на правоприемство и Може ли да се приеме, че възстановяването на терена на Р.“Ч.“ е настъпило ех lege, доколкото липсва изричен административен акт – заповед на административен орган за връщане на терена и в кои случаи възстановяването на имуществото на кооперативните съюзи настъпва ех lege при действието на Закона за кооперациите-отм. В. съд е отчел в мотивите си само, че е налице признание от страна на държавата на възстановени в полза на Р.“Ч.“ права, но тъй като е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост не е разгледал правоизключващото възражение на ответното дружество, свързано с приложението на реституционното основание по ЗК-отм, а съответно и свързаните с него оспорвания от страна на ищцовото дружество.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и въпросът: Стопанисването и управлението на имота представлява ли част от фактическия състав на придобивната давност и кой е релевантния период с оглед преценката за наличието на изтекла в полза на ищеца десетгодишна придобивна давност. Съдът не е направил извод, че предоставянето на стопанисването и управлението е част от фактическия състав на давността, а липсата на доказателства за това обстоятелство е отчел само във връзка с това доказано ли е упражняване на фактическа власт върху имота, което обстоятелство е било спорно между страните.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Неоснователно е искането на [фирма], [населено място] за възстановяване на разноските за настоящото производство, тъй като по делото липсват данни за направата на разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 29.09.2015 г., постановено по гр.д. № 181 по описа за 2015 г. на Апелативен съд-Б..
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: