О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 02.02.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №639 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. срещу определение №207/3.05.2010г. по ч.т. дело №186/2010г. по описа на Б. апелативен съд, с молба да бъде отменено като неправилно.
Ответникът [фирма] – ликвидация[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, по същество изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Обжалвано е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане на съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя А.– София, поради което и на основание чл.274, ал.3 ГПК за да се допусне до разглеждане по същество частната касационна жалба трябва да са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 във връзка с чл.128, т.2 ГПК затова, че ищецът не е представил документ за внесена ДТ в продължения от съда срок до 12.02.2010г. Съдът е взел предвид писмо на дружеството [фирма] изх. №28/30.04.2010г., от което е видно, че пратката с товарителница №03860035 е подадена на 15.02.2010г. в 17.30 ч. и е доставена в[населено място] – Окръжен съд на 17.02.2010г. в 13.30 ч. Запитването до дружеството, извършило пощенски услуги, е направено от В. апелативен съд с определение №204 от 30.04.2010г. поради факта, че не е четлива датата на изпращане на пощенската пратка от А. до Т. окръжен съд.
По поставения процесуален въпрос “достоверността на датата на документ, подаден до съда, гарантира ли се чрез посочената в разписката дата и ако да, то следва ли съда да я зачете по своя преценка”, частният касатор се позовава на противоречива съдебна практика. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на съда за да потвърди разпореждането на окръжния съд за връщане на исковата молба, с което е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК – касаторът да посочи обусловилия изхода на делото процесуалноправен или материалноправен въпрос. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, разрешение дадено в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая касаторът не е представил съдебната практика, на която се позовава, а само е интерпретирал съдържанието в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Независимо от това, определението не противоречи на определение №323 от 11.06.2009г. по ч.гр. дело 258/2009г. на ВКС, І г.о., доколкото в него е разрешен въпросът за еднаквото третиране на доставчиците на пощенски услуги – чл. 18 З., поради което няма законово основание извършените от тях удостоверявания на датите на приемане и доставяне на пощенските пратки да се ползуват с различна доказателствена сила. При различни факти е дадено разрешение на процесуалния въпрос с определение № 635 от 11.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 549/2009 г., I г. о., ГК. В него съдът е приел, че от небрежното изпълнение на задълженията на пощенския служител при приемане на пратката не може да се направи извод във вреда на жалбоподателите, докато по конкретното дело въпросът с нечетливата дата на пощенското клеймо е разрешен чрез представяне на документ от дружеството, осъществило пощенската услуга за датата на постъпване на пощенската пратка в офиса и датата на доставката, каквото доказателство не е изисквано по инициатива на съда или представено от страната – жалбоподател. Не е налице противоречие с определение 47 от 4.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 371/2008 г., I т. о., ТК в което е прието, че е спазен срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, доколкото документа за внесената ДТ е изпратен до съда с куриерска служба. Следва да се отбележи, че нито към датата 12.02.2010г., нито след тази дата ищецът е представил документ за внесена ДТ, с което да е изпълнил разпореждането на съда за отстраняване на нередовността на исковата молба по чл.128, т.2 ГПК.
В заключение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 207 от 3.05.2010г. по ч.т.д. № 186/2010г. на В. апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: