10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
[населено място] ,20,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 865 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 18 / 02.04.2012 год. , постановено от Бургаски Апелативен съд, Търговско отделение , по т.д.№ 45 / 2012 год., с което е потвърдено решение № 289 / 10.11.2011 г. по т.д.№ 716 / 2010 год. , както следва :
Ищецът – Г. Д. А. – обжалва въззивното решение в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от същата против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , както следва : 1 / за сумата от 2 000 лева , с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , мораторна лихва за период три години назад от предявяването на исковата молба – обезщетение за забава в издължаване присъденото с решението възнаграждение, на основание чл.2.2 от сключения договор за търговско посредничество ; 2 / за сумата от 2 000 лева , с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , като обезщетение за забава в издължаване на присъдена на основание чл.6.2 неустойка за забава в издължаване присъденото възнаграждение по чл.2.2 от договора ; 3 / за сумата от 2 200 лв. , на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, мораторна лихва за период три години назад от завеждането на исковата молба , обезщетение за забава в издължаване на присъденото , като еднократно дължимо след прекратяването на договора , възнаграждение по чл.2.3 от същия ; 4 / за сумата от 22 033,06 лв. , на основание чл.92 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 6.2 от договора – неустойка за забава в издължаване на възнаграждението по чл.2.3 от договора , претендирано като дължимо за 2007 год. ; 5 / сумата от 2 300 лева ,с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на предходната неустойка , за периода 01.01. 2008 год. до предявяването на исковата молба ; 6 / за сумата от 15 754,91 лв. – претендирано възнаграждение на основание чл. 2.3 от договора за посредничество, за 2008 год. , 7/ за сумата от 2 200 лв. , на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на предходната главница, за периода 01.09.2009 год. до предявяването на исковата молба ; 8 / за сумата от 13 006,27 лв. , на основание чл.92 ал.1 ЗЗД вр. с чл.6.2 от сключения договор за посредничество – неустойка за забава в издължаване на главницата по чл.2.3, претендирана за 2008 година и 9 / за сумата от 2 000 лв. , на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на неустойката, за периода от 01.01.2009 год. до предявяването на исковата молба , както и законната лихва върху всяка от главниците , считано от предявяването на исковата молба .
Страната обжалва с отделна частна жалба определение № 182 / 07.06.2012 год. на Бургаски апелативен съд , с което е оставена без разглеждане, като просрочена ,молбата й за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство , осъществявано от възходящ / нейн родител / безплатно , на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв..
Касаторът счита решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.86 вр. с чл.10 ЗЗД във връзка с чл.294 ТЗ ; съществено нарушение на съдопроизводствените правила – предвид отказ на въззивна инстанция за допускане на доказателства по установяване размера на претенциите и необоснованост досежно извода за еднократна дължимост на уговореното в чл.2.3 от договора за посредничество възнаграждение след прекратяването му , както и за неотносимост на уговорената в чл.6.2 от договора неустойка към неизпълнението на задължението по чл.2.3 от договора .
Ответникът – [фирма] оспорва решението в частта , в която със същото са уважени предявените от Г. Д. искове за присъждане възнаграждение, на основание чл.2.2 от сключения договор за посредничество, дължимо за 2006 год. , в размер на 10 289,08 лв. ; за присъждане на същия размер, в качеството на неустойка за забава в издължаване предходното възнаграждение, на основание чл.6.2 от договора вр. с чл.92 ал.1 ЗЗД; за сумата от 15 754,91 лв. – еднократно дължимо възнаграждение по чл. 2.3 от сключения договор и законната лихва върху същото, считано от предявяването на исковата молба до окончателното му заплащане . Касаторът твърди неправилност на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неразбираемо мотивиране в частта по произнасянето по предявения иск за дължимо възнаграждение на основание чл.2.3 от договора, предпоставящо нищожност на решението в тази му част и недопустимо мотивиране чрез постановено между същите страни на същото основание , но за част от тук предявеното вземане за възнаграждение на основание чл.2.2 от договора за посредничество, като дължимо за 2006 год., съдебно решение – по т.д. № 267 / 2009 на ВКС, ІІ т.о. . Твърди неправилно приложение на разпоредбите на Виенска конвенция за международната продажба на стоки към спорното правоотношение , в който смисъл и постановяване на решението в противоречие с материалния закон, като поддържа същия порок и с оглед извода за неоснователност на възражението за нищожност на клаузата на чл.2.3 от договора вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД , независимо от кумулативно твърдяната липса на мотиви по този иск . Обосновава и недопустимост на въззивното решение , с оглед потвърждаване на първоинстанционно решение, постановено извън предмета , очертан с исковата молба – дължимо възнаграждение с оглед три посочени от ищцата поръчки за закупуване на лавандулово масло – от 14.11.2007 год., 03.03.2008 год. и 26.01.2007 год. , за съответно 1400 кг, 1050 кг. и 1500 кг. или за общо 3 950 кг. лавандулово масло . Твърди необоснованост на решението с оглед извода за действително доставено и заплатено количество по тези поръчки .
Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата, вкл. наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт .
В частта по обжалване въззивното решение по исковете , извън тези описани в п. 4,6 и 8 по касационната жалба на Г. Д. , с оглед цената на същите и на основание чл.280 ал.2 ГПК , касационното обжалване се явява недопустимо и в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане . Недопустимостта не засяга обжалването в частта относно не присъждането на законна лихва върху иначе уважени, в размер обуславящ допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК главници – възнаграждението по чл. 2.2 от сключения договор и присъдената неустойка за забава на основание чл.6.2 за неизпълнение задължението по чл.2.2 от договора за посредничество ,респ. върху претенцията за неустойка по п.4 и по п. 8 от горното описание / съгласно описание в раздел І от касационната жалба – съответно п. 1.2,1.4, 2.2.2 и 3.6 / .
В съответната й допустима до касационно обжалване част , както и по допускане на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма] , съдът съобрази следното :
Ищцата е предявила обективно кумулативно съединени искове срещу ответника , на основание сключен помежду им договор за търговско посредничество от 23.09.2004 год., в изпълнение на който е осъществила посредничество за сключване на договор за износ на лавандулово масло от ответника с германска фирма „ В. АГ „ / поръчка от 22.10.2004 год./ , дължимо за което възнаграждение по договора е било предмет на предходно водено и приключило между страните съдебно производство – по гр.д.№ 1150 / 2006 год. на Бургаски районен съд ,завършило с окончателно решение по т.д.№ 267 / 2009 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. . В настоящото производство и с оглед продължили търговски взаимоотношения по доставка на лавандулово масло между ответника и „ В. АГ ”, на основание чл.2.2 и чл.2.3 от договора ищцата претендира възнаграждение , съответно за срока на договора – по чл.2.2 и след прекратяването му – за всяка от календарните 2007 год. и 2008 год. – по чл.2.3 от договора , според които разпоредби : „ Посредникът има право на възнаграждение за всяка сделка , сключена с негово посредничество „ / чл.2.2 / в размери , определими от договорената конкретна единична цена на закупуваното масло , съгласно чл. 2.2.1 от договора, както и „ право на възнаграждение след прекратяване на договора , когато възложителят продължава да има облага от клиентелата , създадена от посредника „, при дължимо годишно възнаграждение, изчислено на базата на средното дължимо възнаграждение за срока на договора . Съответно е претендирано възнаграждение по чл.2.2 за поръчка от 04.09.2006 год. – за 1963 кг. лавандулово масло , както и възнаграждение по чл.2.3 за следващите 2007 год. и 2008 год. , по твърдени четири износа в периода 2007 – 2008 год. / от 26.01.2007 год. – за 1500 кг, от 14.11.2007 год. – 1 400 кг., от 03.03.2008 год. – 1050 кг. и твърдян като отделен износ – по фактура от същата дата – за 700 кг.. Върху всяка от главниците са кумулативно предявени неустойки за забава, съгласно чл. 6.2 от договора, обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за период , съвпадащ с този на неустойката / три години преди предявяването на исковата молба / и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на главниците . Съгласно чл.6.2 страните са уговорили при неизпълнение, неизправната страна да дължи на другата неустойка в размер на 10 % върху цената на сключената сделка / спрямо която , а не спрямо размера на неизпълнението – възнаграждението – ищцата е претендирала изчисляване на неустойката , както и дневна лихва от 0,1 % върху тази сума, за всеки просрочен ден . Ответникът е възразил с довода , че поръчка от 04.09.2006 год. е в изпълнение на първоначално сключения с посредничеството на ищцата договор , предвид рекламация на доставките по който се е наложило посредващо точно изпълнение , както и с довода, че реално доставеното на чуждестранния съконтрахент количество е различно от поръчаното , респ. само действително заплатеното подлежи на съобразяване при определяне размера на дължимо на ищцата възнаграждение . Противопоставил е възражение за нищожност на клаузата на чл.2.3 от договора, поради противоречие с добрите нрави и невъзможен предмет .
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане възнаграждение по чл.2.2 от договора и еднократно по чл.2.3 – възнаграждение след прекратяването на договора , ведно със законната лихва върху последното от предявяването на иска . Присъдил е неустойка по чл.6.2 върху присъденото възнаграждение по чл.2.2 , но не и по чл.2.3 , като е приел, че клаузата на чл.6.2 е договорена между страните в обезщетяване неизпълнение за срока на действие на договора, но не и за дължимото след прекратяването му възнаграждение за продължаващо черпена облага от възложителя от създадената от посредника клиентела, поради неоснователност на която претенция не е присъждал и обезщетение за забава върху същата по чл.86 ал.1 ЗЗД, вкл. законна лихва от исковата молба . По отношение обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху уважените главници, съдът , макар неразграничавайки мотивите си по акцесорните вземания спрямо отделните претенции , по същество се е позовал на : недопустимо кумулиране на неустойка за забава и лихва за забава за един и същ период / относимо към претендираната мораторна лихва върху присъденото възнаграждение по чл.2.2 / и на недопустимо претендиране на мораторна лихва върху договорна неустойка за забава , присъдена за забава в издължаване възнаграждението по чл. 2.2 от договора , за същия период на забава , за който се претендира самата неустойка . По отношение обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД върху възнаграждението по чл.2.3 е приел, че за издължаването му няма уговорен срок, т.е. длъжникът изпада в забава след покана , какъвто характер има исковата молба, поради което и законна лихва върху същото е присъдена от този момент . В тази част въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.272 ГПК .
Касаторът – Г. Д. – формулира отделни , с оглед произхода на претендираните главници , материалноправни въпроси обобщими до възможността за кумулиране на неустойка , мораторна и законна лихва. В обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът цитира казуална съдебна практика , вкл. се позовава като такава на постановеното , влязло в сила решение по предходно предявения и уважен частичен иск за дължимо на основание чл.2.2 от договора възнаграждение за посредничество . По същия – решение № 54 / 1009.2010 год. по т.д.№ 267 / 2009 год. на ВКС , ТК – с присъждане на претендирано частично възнаграждение по чл.2.2 от договора за посредничество за 2006 год. , касационният съд действително е присъдил законната лихва върху главницата , считано от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на главницата , каквито в настоящия случай законни последици въззивният съд не е приложил, но поради потвърждаване отхвърлителното решение за главниците – за неустойка върху претендирано възнаграждение по чл.2.3 от договора за календарната 2007 год. , за възнаграждение по чл.2.3 от договора, дължимо за календарната 2008 год. и за неустойка за забава в издължаване на последното , на основание чл.6.2 от сключения договор . Решението по т.д.№ 267 / 2009 год. на ВКС не съдържа произнасяне по дължима законна лихва от исковата молба върху присъдена неустойка за забава , в изпълнение на договорното задължение за възнаграждение , а с оглед присъдената законна лихва от исковата молба върху самото възнаграждение по чл.2.2 от договора, следва да се съобрази , че в случая отказът за присъждането му е мотивиран с присъждането на кумулативно претендирана неустойка за забава , т.е. липсва необходимия обективен идентитет за извеждане противоречиво разрешаване на идентичен правен въпрос от съдилищата , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК .Следователно , цитираното влязло в сила решение по предявен между страните частичен иск , за дължимо на основание чл.2.2 от договора за посредничество възнаграждение за 2006 год. , е неотносимо към поставените материалноправни въпроси , както впрочем и цитираните решения казуална съдебна практика , които също не разкриват нужния обективен идентитет с предмета на настоящия спор , позволяващ извеждане на противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения материалноправен въпрос , съобразявайки обхвата в който касационната жалба се явява допустима на основание чл.280 ал.2 ГПК . От друга страна е налице задължителна съдебна практика по допустимото кумулиране на неустойка и лихва за забава – решение № 68 / 09.07.2012 год. по т.д.№ 450 / 2011 год. на ВКС, І т.о., с което произнасянето на въззивния съд е съобразено – в частта относно неприсъждането едновременно на уговорената в чл.6.2 от договора неустойка за забава върху присъденото възнаграждение по чл.2.2 от договора и претендираната законна лихва за забава за период , съвпадащ в рамките на заявените три години назад от предявяването на иска , с периода на неустойката по чл.6.2 / след като самата страна твърди, че едната от компонентите за изчисление на неустойката надхвърля размера на законната лихва / . Налице е и задължителна съдебна практика за недопустимо кумулиране на неустойка за забава и лихва за забава върху същата – реш. № 225 / 22.12.2011 год. по т.д.№ 1107 / 2010 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. , в който смисъл впрочем са изложени мотиви и в решение № 1418 / 03.10.2002 год. по гр.д.№ 2313 / 2001 год. на ВКС, V г.о. / цитирано от касатора / , но разглеждащо допустимо кумулиране в друга хипотеза – неустойка за друг вид неизпълнение , не за забава / на задължение за инвестиции по приватизационна сделка / и обезщетение за забава върху същата, вкл. при наличието на изрична договорна клауза между страните за присъждането на последното . Касаторът формулира и основание в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , но без да поставя конкретен материалноправен въпрос, по преценка правилността на прилагането на конкретна клауза от договора – чл.6.2 във връзка с присъденото възнаграждение по чл.2.3 от договора, вкл. с оглед преждепосочения начин на формиране на дължимото обезщетение от два компонента – 10 % върху цената на сделките , за които не е изпълнено задължение за заплащане на възнаграждение и 0,1 % лихва върху същия размер за всеки просрочен ден . Неформулирането на правен въпрос изключва наличието на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , а и формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване на допълнителен селективен такъв . При това , клаузата на чл.6.2 е приета за неприложима към дължимото възнаграждение по чл.2.3 , т.е въпросът с тълкуване съдържанието й , за прилагане при изчисляване на дължимото обезщетение, не е предмет на решаващите мотиви на съда по този иск .
В обосноваване допускане касационното обжалване касаторът [фирма] поставя следните въпроси , прецизирани от настоящия състав , в съответствие с правомощието , дадено му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , както следва : 1 / Допустимо ли е разглеждането на спор в съответствие с разпоредби на Виенската конвенция за международна продажба на стоки, при положение , че страните по договора изрично са визирали приложимо българското право и едната от страните е със седалище в Република България ? ; 2 / Допустимо ли е произнасянето на съда относно осъществяването на факти и обстоятелства, незаявени в исковата молба / в аспект на твърдението на ответника, че съдът е разгледал споровете и въз основа на приети за установени доставки на лавандулово масло , по поръчки извън обхвата на посочените с исковата молба ? ; 3 / Неизлагането на мотиви по възражение срещу първоинстанционното решение / относно нищожността на клаузата на чл.2.3 от договора за посредничество и дължимото на основание същата възнаграждение след прекратяване договора за посредничество / обуславя ли нищожност на решението в тази му част, предвид абсолютна неразбираемост на волята на съда ; 4 / Допустимо ли е обосноваване на решението с мотиви , постановени по предходно разгледан на същото основание и за част от вземането ,частичен иск ? и 5 / Допустимо ли е да се изчислява неустойка на базата на неясно главно задължение и съответно неяснотата на клаузата определяща главното задължение обуславя ли нищожност на договорената неустойка поради невъзможен предмет ?
Така поставените въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Първият е неотносим към правните разпоредби, приложени в разрешаване спора между страните, тъй като цитираната Виенска конвенция е упомената в приложимост към правоотношението между ответника и третото лице – съконтрахент по сделките, чието сключване е основание за претендираните от ищцата вземания . Релевантен въпрос по приложението на Конвенцията , с оглед доказване сключването на сделките, във връзка с решаващ извод на съда относно дължимостта на вземанията на ищцата , не е формулиран . Вторият от поставените въпроси е фактологичен и поначало неясен , доколкото съдът е обосновавал изводите си с доказателства по действително наведените в исковата молба твърдения за конкретни поръчки по време и след изтичане срока на договора за търговско посредничество . Правилността на изводите му за тяхната доказаност, вкл. по обема на отделните поръчки и размера на дължимото възнаграждение, са въпроси по съществото на спора и предмет на преценка на основания по чл.281 т.3 ГПК , но не обуславят самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване . Същите са съображенията по третия поставен въпрос : неправилност на мотивите, тъй като такива са в действителност изложени , по тълкуване клаузата на чл.2.3 от договора и във връзка с възражението за нейната нищожност на основание чл.26 ал.1 ЗЗД , не обуславя основание за допускане на касационното обжалване . Не кореспондира с действителното съдържание на мотивите поставеният четвърти въпрос . Въззивният съд не се е позовал на мотивите на предходно разгледания между страните спор за дължимо възнаграждение по чл.2.2 от договора, по сключена от ответника с посредничеството на ищцата първоначална сделка с германския съконтрахент „ В. АГ „ , респ. не се е обосновал с приетото по така уважения частичен / но не с оглед предмета на настоящите искове / иск . В този смисъл единствено е приел за недоказано възражението на ответника, че изпълнението по поръчката от 04.09.2006 год. касае изпълнение по сделката – предмет на предходно разгледания между страните спор , предвид проведена от съконтрахента рекламационна процедура, за която сделка вече е присъдено възнаграждение на ищцата . Петият въпрос не може да се приеме за относим към решаващите изводи на съда, тъй като касае дължимостта на неустойка върху претенцията по чл.2.3 от договора, предвид поддържаната от ответника абсолютна неяснота на клаузата досежно начина на формиране на дължимото възнаграждение и оттук нищожност поради невъзможен предмет / наред с възражението за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави / , а такава неустойка в крайна сметка въззивният съд не е присъдил, обосновавайки се с неприложимост на чл.6.2 към дължимото възнаграждение на основание чл.2.3 от договора за посредничество .
Предвид непокриване на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , недължимо , а и невъзможно е произнасяне по сочените от касатора допълнителни селективни критерии – по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпрос 2 , чл.280 ал. 1т.2 ГПК – по трети и четвърти и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – по първи и пети въпроси .
Атакуваното определение № 182 / 07.06.2012 год. на Бургаски апелативен съд по т.д.№ 45 / 2012 год., с което е оставено без разглеждане искане за допълване на постановеното решение , в частта за дължими на ищцата разноски, с правно основание чл.248 ГПК , е неправилно . Искането е подадено по пощата на 14 май 2012 год., първи присъствен ден след изтичането на срока – на 12 май 2012 год., считано от уведомяване страната за постановеното решение . Следователно молбата , на основание чл.60 ал.6 ГПК , следва да се приеме депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК и въззивният съд дължи произнасяне по съществото на същата .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Г. Д. А. против решение № 18 / 02.04.2012 год. , постановено от Бургаски Апелативен съд, Търговско отделение , по т.д.№ 45 / 2012 год. , в частта в която със същото е потвърдено решение № 289 / 10.11.2011 г. по т.д.№ 716 / 2010 год. , за отхвърляне предявените от същата против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , както следва : 1 / за сумата от 2 000 лева , с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , за период три години назад от предявяването на исковата молба – обезщетение за забава в издължаване присъденото с решението възнаграждение, на основание чл.2.2 от сключения договор за търговско посредничество ; 2 / за сумата от 2 000 лева , с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , като обезщетение за забава в издължаване на присъдена неустойка за забава за издължаване присъденото възнаграждение по чл.2.2 , на основание чл.6.2 от договора ; 3 / за сумата от 2 200 лв. , на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за период три години назад от завеждането на исковата молба, обезщетение за забава в издължаване на присъденото , като еднократно дължимо , след прекратяването на договора , възнаграждение по чл.2.3 от същия ; 4 / за сумата от 2 300 лева ,с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на предходната неустойка , за периода 01.01. 2008 год. до предявяването на исковата молба ; 5 / за сумата от 2 200 лв. , на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на предходната главница, за периода 01.09.2009 год. до предявяването на исковата молба и 6 / за сумата от 2 000 лв. , на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на неустойката, за периода от 01.01.2009 год. до предявяването на исковата молба , както и за законната лихва върху всяка от главниците , считано от предявяването на исковата молба .
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 / 02.04.2012 год. , постановено от Бургаски Апелативен съд, Търговско отделение , по т.д.№ 45 / 2012 год. по касационната жалба на [фирма], както и по касационната жалба на Г. Д. А. , в частта в която същата не е оставена без разглеждане, като недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК .
ОТМЕНЯ определение № 182 / 07.06.2012 год. на Бургаски апелативен съд по т.д.№ 45 / 2012 год. и връща делото за произнасяне на съда по молбата по чл.248 ГПК на Г. Д. А. вх.№ 3475 / 16.05.2012 година.
Определенията по недопускане касационното обжалване и по чл.274 ал. 2 пр.1 вр. с ал.1 т. 1 ГПК не подлежат на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :