О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 21,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети януари през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 869 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 40690/31.VІІ.2009 г. на „Т” Е. – София, подадена против въззивното определение № 8* на СГС, ГК, от 20.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 4939/09 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу първоинстанционното разпореждане на Софийския районен съд, ГК, 40-и с-в, от 18.ІІ.2009 г. по гр. д. № 44955/08 г. – за отхвърляне на подаденото от търговеца заявление по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. Р. от София за сума в размер на 5 845.63 лв. Оплакванията на „Т” Е. – София са за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение на СГС, поради което се претендира касирането му, а така също и отмяна на потвърденото с него първоинстанционно разпореждане и връщане на делото на първостепенния съд за произнасяне по съществото на редовното заявление на този търговец по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Инвокирани са доводи, че т.нар. „интерес” – по смисъла на чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следвало да се определя върху „сбора от главницата и лихвата”, дори и ако трябвало да се приеме, че в случая първостепенният съд е бил „сезиран с две отделни кумулативни искания”, предмет на заявлението на д-вото за издаване на заповед за изпълнение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на частната му жалба, търговецът-частен касатор се позовава на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл „по спор, който е разрешаван противоречиво от съдилищата”. В тази връзка се цитират и представят две определения на състави от административното отделение на СГС от 16 юни и 3 юли 2009 г., с които: „се отменяли разпореждания на СРС, 40-и с-в и се връщали делата за произнасяне по същество на заявленията за издаване на заповед за изпълнение”.
Ответницата по частната касационна жалба Д. Б. Р. от София не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени от търговеца.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, частната касационна жалба на „Т” Е. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Няма данни представените две определения на СГС да са влезли в сила, а за да е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, следва наред с атакуваното в настоящето пр-во въззивно определение на СГС, в правния мир да са налице поне две други влезли в сила въззивни определения. Тук не се обсъжда въпроса дали въобще е било допустимо първият от цитираните /и приложени/ два съдебни акта на СГС да подлежи на инстанционен контрол пред Върховния административен съд, а вторият – пред ВКС. Меродавно обаче е обстоятелството, че частният касатор не е посочил главното основание за преценка относно наличието на приложно поле на касационното обжалване: кой е въпросът /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл и той да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, което е равносилно на липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 8* на Софийския градски съд, ГК, от 20.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 4939/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 869 по описа за 2009 г.