О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
С., 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора.……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 4101 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 25207 от 12.ІХ.2013 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 1415 на Пловдивския ОС, ТК, 5-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2226/2013 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частната жалба на това д-во срещу определение № 775 от 7.ІІІ.2013 г. на РС-Пазарджик по гр. дело № 4445/2012 г. за прекратяване на първоинстанционното пр-во, образувано по положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен от [фирма]-С. срещу Ж. Л. С. от [населено място], чиито предмет е било признаване съществуването на вземания на кредитната институция, произтичащи от договор за потребителски кредит от 11.ІІІ.2008 г., по който ответницата била поръчител.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, поради което се претендира отменяването му. Инвокирани са доводи както за това, че [фирма] бил придобил процесуалното качество на „трето лице-помагач” на ищцовата банка в пр-вото по нейния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу поръчителката С., така и че търговецът следвало да участва в това исково производство на основание чл. 222 ГПК, т.е. замествайки и освобождавайки страната на която помага, предвид сключения със [фирма] договор за цесия с предмет същите, претендирани като съществуващи в този процес, вземания към поръчителката по договора за потребителски кредит.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба Ж. Л. С. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П., както по допустимостта на настоящата частна жалба, навеждайки довод, че е просрочена, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Ответната по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното определение на Пловдивския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
1. Въпросът за своевременното й подаване е разрешен в мотивите към разпореждането на Пловдивския ОС № 8138/16.ІХ.2013 г. по гр. д. № 2266/2013 г., където е констатирано, че не се били спазени изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК за посочване имената и длъжността на лицето от канцеларията на търговското д-во, неин адресат /юридическо лице пи смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/.
2. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство по иска на банката с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК е било прекратено- предвид констатацията, че след снабдяването й със заповед за незабавно изпълнение и с изп. лист срещу поръчителката по договора за потребителски кредит /Ж. С./ и самия кредитополучател (Ат. П.), кредитната институция е цедирала вземанията си по тях на търговеца настоящ частен жалбоподател: съгласно договор за цесия от 29.ІХ.2012 г. Докато двете процесуални възможности по чл. 226, ал. 2 ГПК предпоставят висящо исково производство, в което приобретателят встъпва или бива привлечен в делото като трето лице-помагач Няма данни обаче цесионерът [фирма] да е бил надлежно конституиран в този исков процес – било като главно встъпила страна или като трето лице-помагач на банката ищец, в какъвто смисъл са твърденията му в настоящата негова частна жалба. Въпросът дали исковото пр-во пред РС-Пазарджик по чл. 422, ал. 1 ГПК е било законосъобразно прекратено след извършената от банката цесия на вземанията й, за които тя е била вече снабдена със заповед за изпълнение и с изп. лист, не е предмет на настоящия процес. Основателен в тази връзка е защитният довод на ответницата С. по съществото на частната жалба, че след като не е било постановявано съдебно определение по чл. 220 ГПК, допускащо участието на [фирма] в първоначално образуваното исково пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК, д-вото не е легитимирано да обжалва определението за прекратяване на същото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2136 на Пловдивския окръжен съд, ГК, 9-и с-в, от 24.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2266/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2