О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 21.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. К. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 6107 от 29.08.12г., постановено по гр.д.№ 1520/09г. на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 30.06.08г. по гр.д.№ 2813/05г. на Софийския районен съд, 63 с-в, с което на основание чл.30, ал.1 ЗН е намалено завещателното разпореждане на К. П. В. от 22.10.04г. в полза на Ю. К. В. относно 1/3 ид.част от магазин на партерния етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица] площ от 123 кв.м., до размера от 1/3 ид.част от това завещано имущество, за възстановяване на запазената част на Е. К. В. от наследството на К. П. В..
По делото е установено, че страните по делото са преки низходящи /дъщери/ на К. П. В., починал на 25.10.2004г., който е притежавал по наследство 1/3 ид.част от процесния магазин. С нот.акт № 31/04г. същият е учредил на дъщерите си безвъзмездно право на ползване върху 1/3 ид.част от имота, а със саморъчно завещание от 22.10.04г. е завещал на ответницата Ю. В. 1/3 ид.част от магазина и всичкото притежавано от него движимо и недвижимо имущество.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че завещателното разпореждане е общо по своя характер и че в тази хипотеза не следва да се формира маса по чл.31 ЗН, респ. че същото следва да бъде намалено с 1/3 ид.част съгласно чл.29, ал.1 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за определяне размера на наследствената маса по смисъла на чл.31 ЗН, както и по въпроса: при наличие на универсално завещание в полза на едно лице за имущество, което е останало към момента на откриване на наследство, следва ли да се изследва наследствената маса, при приживни безвъзмездни разпоредителни сделки, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая по първия поставен в изложението въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като съдът е приел, че в настоящата хипотеза маса по чл.31 ЗН не следва да се образува. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, още повече, че с представената от касаторката незадължителна практика на ВКС са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице.
Според дадените в т.4 на цитираното тълкувателна решение разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно тези предпоставки никакви доводи не са изложени и във връзка с посочения по-горе втори въпрос същите не са налице. Наред с това този въпрос в случая не обуславя изхода на спора, доколкото правото на ползване е било учредено безвъзмездно от наследодателя в полза и на двете страни в еднакъв обем.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да заплати на ответницата по жалбата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 2000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 6107 от 29.08.12г., постановено по гр.д.№ 1520/09г. на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав.
О с ъ ж д а Ю. К. В. от [населено място] да заплати на Е. К. В. от [населено място] сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: