5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 22.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 577 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. П., против въззивното решение № 1837 от 30 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 2435 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е потвърдено решение № 2752 от 12 май 2011 г., постановено по гр.д. № 2946 по описа на Софийския градски съд за 2006 г. за отхвърляне на иска на В. К. за осъждане на [фирма], [населено място] да й заплати 100 хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът неправилно счел, че не е налице неправомерно поведение на лекарите, участвали в лечението на касаторката – след дълъг период от време на предоперативно изследване лекарите са имали достатъчно време, в което да установят и диагностицират заболяването й с изключителна точност, като още при постъпването на касаторката в болницата лекарите са имали данни за претърпяно от нея заболяване и лечение, но то не е съобразено; в разрез с всички медицински и етични принципи е проведено лечение, допуснато е нарушение при диагностициране на заболяването във връзка с проявена небрежност от страна на лекуващите лекари, поради което е неправилен изводът на съда за липса на неправомерно поведение; от разпита на вещите лица се установява, че цялостното лечение на заболяването не е адекватно; изслушаната и оспорена медицинска експертиза не отговаря на въпроса как е възможно при неправилно поставена диагноза и неадекватно извършено лечение, хирургическата интервенция да е извършена обосновано и наложително; лекарите са причинили вреда на касаторката, тъй като са отстранили дясната й гърда, без да е било необходимо, като са я диагностицирали неправилно; небрежността при поставяне на диагнозата се установява ясно и от приложената медицинска документация; вредите се изразяват в морално страдание и тежък стрес предвид поставената диагноза, което състояние се е влошило след отстраняването на гърдата, претърпени са и изключителни физически болки и страдания след операцията и в следоперативния период на възстановяване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение противоречи на друго влязло в сила съдебно решение, част от задължителната практика на ВКС. Сочи се, че въззивният съд е следвало служебно да изясни установените медицински правила и норми, но вместо това е отхвърлил исковете, въпреки, че от заключението на медицинската експертиза е установено, че лечението не е било адекватно (сочи се решение на ВКС от 2008 г.); ясно е установено, че касаторката не е била правилно диагностицирана, поради което проведеното й лечение не е било съобразено с нейното заболяване (сочи се решение на ВС от 1986 г.); съдът отхвърлил исковете като неоснователни, въпреки, че отговорността на длъжностните лица ясно е установена със събраните по делото писмени доказателства (сочи се решение на ВКС от 2008 г.). Поддържа се и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „следва ли да не бъде непозволено увреждане от лекарска грешка ситуация, при която поставената диагноза не е била правилна, както и когато проведеното лечение не е отговаряло адекватно на заболяването на пациентката”.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. Н., в отговор на касационната жалба сочи, че тя е недопустима и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима като подадена от легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
В решението си въззивният съд сочи, че според заключението на комплексната медицинска експертиза в зависимост от туберкулозния процес на гърдата и на дифузния карцином, клинично, мамографски и ехографски трудно могат да бъдат различими, като наличието на карцином на гърдата не изключва наличието на туберкулоза и обратно, проведеното оперативно лечение е адекватно на диагнозата, установена с хистологичното изследване, едва след извършване на интервенцията е установена категорично липсата на карцином, и такъв извод не е могъл да се направи преди това, извършването на оперативната интервенция не може да се отчете като грешка при провеждане на лечението, тъй като е имало съмнение за рядка и тежка форма на рак с изключително неблагоприятно бъдещо развитие; за да де установи лекарска грешка трябва да се отговори категорично на въпроса в какво се състои същата и какво е трябвало да се направи, за да се избегне настъпването на вредите, както и какви са конкретните нарушения на правилата за лечение; в случая е имало съмнение за карцином на гърдата, като тази диагноза не е могла да се изключи по категоричен начин, а предприемането на лечение за по-лекото заболяване не е в интерес на пациента, тъй като е възможно то да не бъде установено, а в същото време по-тежкото заболяване да продължи развитието си; рискът да се предприемат действия по лечение на заболяване, което не съществува, е оправдан, доколкото с него се цели да се избегнат вреди за пациента, а същевременно извършването на действия не е забранено с изрична нормативна разпоредба или установено правило за професионално поведение; отговорност може да бъде търсена, ако има пропуски при оперативното лечение, или същото е неправилно извършено, каквито твърдения липсват; и при двете диагнози лечението е оперативно чрез отстраняване на гърдата, а добрата медицинска практика налага операцията да бъде извършена наведнъж, а не на етапи; претърпените негативни емоции и притеснения от страна на ищцата са резултат от задължението на лекарите да информират пациента за поставената диагноза и да й разяснят необходимите действия, които трябва да се предприемат за лечението на заболяването.
К. съд приема, че по първата част от заявеното в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не е поставен правен въпрос, а поставеният изрично такъв не касае изводите на съда по съществото на спора.
К. твърди, че въззивният съд е решил спора в противоречие със задължителна практика на ВКС. Следва да се отбележи, че представените съдебни решения не обективират такава съдебна практика, тъй като не са от категорията актове, създаващи такава съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 2 от ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК – в практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се включват тълкувателните решения на ВКС и постановленията на Пленума на ВС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ето защо, макар изрично касаторката да е посочила като основание за допускане на касационното обжалване това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че в действителност се търси произнасянето на ВКС по т. 2 на същия текст. Независимо от изложеното, касаторката не е посочила общото основание за допускане на касационното обжалване – не е поставен правен въпрос по критериите, дадени в т. 1 на цитираното тълкувателно решение. ВКС приема, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение; ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Изрично се сочи, че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, каквато последна хипотеза в настоящия случай не се твърди.
В случая касаторката поддържа, че въззивният съд е следвало служебно да изясни установените медицински правила и норми, но вместо това е отхвърлил исковете, въпреки, че от заключението на медицинската експертиза е установено, че лечението не е било адекватно, ясно е установено, че касаторката не е била правилно диагностицирана, поради което проведеното й лечение не е било съобразено с нейното заболяване, съдът отхвърлил исковете като неоснователни, въпреки, че отговорността на длъжностните лица ясно е установена със събраните по делото писмени доказателства. К., допускайки смешение между основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и основанията за допускане на касационното обжалване, в случая твърди наличието на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Правен въпрос по обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд, че не може да се ангажира отговорността на ответното дружество, тъй като е прието експертното медицинско заключение за това, че оперативното отстраняване на гърдата на касаторката, е било правилно, тъй като и при двете възможни хипотези то е задължително, не се поставя. При този извод представената съдебна практика не може да се обсъжда, тъй като не е ясно по кой правен проблем трябва да се осъществи преценката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя правен въпрос, който следва да бъде конкретизиран така: може ли случай, при който поставената диагноза не е била правилна, както и когато проведеното лечение не е отговаряло адекватно на заболяването на пациента, да не бъде квалифициран като непозволено увреждане в следствие на лекарска грешка. Този въпрос също не обуславя допускането на касационното обжалване, тъй като не държи сметка за действителните изводи на съда – оперативното лечение е правилно предвид всяка от възможните диагнози за заболяването на касаторката. Видно от исковата молба, касаторката изрично е заявила, че й е поставена грешна диагноза и е оперирана неправилно, от което тя претърпяла болки, страдания, тежка психическа травма, нарушено психическо равновесие, страх и ужас от тежката прогноза на поставената диагноза, безпокойство и страдание, свързани със съдбата на детето й. Тъй като съдът е приел, че проведеното лечение е било адекватно за всяка от двете вероятни диагнози, то не е налице разрешение на въззивния съд, даващо основание да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос, независимо от интереса на касаторката за това.
Ответникът не претендира заплащане на разноски за касационното обжалване, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 1837 от 30 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 2435 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: