2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т. дело № 644 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище гр. София против въззивно определение на Благоевградския окръжен съд № 1388/23.07.2009 год., постановено по ч.гр.д.№ 20091200500634, с което е оставено в сила определението на Санданския районен съд № 970/ 08.06.2009 год., по гр.д.№ 445/2009 год. за връщане подадената от настоящия частен жалбоподател, като ищец, искова молба вх.№ 1595/ 2009 год., поради неотстранена в срок нередовност на същата и за прекратяване на по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане спора по предявения установителен иск по чл.415 ГПК, във вр. с чл. 414, ал.1 ГПК срещу Д. О. Триндавков за сумата 3 886.84 лв.
Становището си страната е аргументирала с наличието на представени с исковата молба доказателства за съществуване на претендираното вземане и липсата на уеднаквена към релевантния за спора момент съдебна практика относно характера на установителния иск по чл.415 ГПК/ отрицателен или положителен/, създаваща известна неяснота в заявения петитум, но с напълно очертани граници на търсената от ищеца защита”, което изключва приложението на чл.129, ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 и ал.2 ГПК и на чл.129, ал.3 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че „ разгледаният и значим за крайния правен резултат на делото правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е издаденото от СРС в закрито заседание и преди даване ход на делото разпореждане по гр.д. № 445/2009 год. за промяна характера на иска, което е в противоречие с чл.214 ГПК и с правата на ищцовото ТД на защита”.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство пред Благоевградския окръжен съд страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон, частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради следното:
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен касационния контрол над въззивните съдебни актове обвързва допускането на касационната жалба до разглеждане по същество с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК процесуални предпоставки – основна и допълнителна, към които в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК законодателят изрично препраща.
Първата – водещата, предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, обусловил неговия краен правен резултат.
Поради това и преценката за допустимост, осъществявана от касационната инстанция е възможна само и единствено, доколкото същите са изложени от частния жалбоподател – задължение, императивно вменено му с нормата на чл.284, ал.1,т.3 ГПК и допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране са диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, изключващи съществуването на процесуална възможност за касационната инстанция сама, въз основа на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт и оплакванията на страната, да изведе този значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос.
Следователно обстоятелството, че в изложението на [фирма] по чл.284, ал.3,т.1 ГПК липсва формулиран такъв конкретен и обусловил крайния правен резултат по делото въпрос на материалното и/или процесуално право, само по себе си е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждането и по същество от касационната инстанция, за което правилността или не на обжалвания съдебен акт са правно ирелевантни.
Вярно е, че според последователната практика на ВКС, ТК в хипотезата на значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК процесуалноправен въпрос, но конкретно въведен от страната – жалбоподател, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл с обжалвания съдебен акт по същия, а е достатъчно дори само съдът да е процедирал неправилно, но за се счете, че той попада в приложното поле на касационното обжалване този въпрос на процесуалното право несъмнено трябва да има отношение към правилността на решението, какъвто, поради липса на посочен такъв правен въпрос, не е разглежданият случай.
Отделен е, че в депозираното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК липсва и правна аргументация, имаща отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст ” от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, доколкото точното прилагане на закона по вложение от законодателя смисъл във визирания селективен критерий цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито доводи частният жалбоподател въобще не навежда.
Що се касае до съдържащите се в обстоятелствената част на частната му касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към същата оплаквания, вкл. за неправилното оставяне на исковата молба без движение и незаконосъобразните указания на първоинстанционния съд дадени на страната по реда на чл.129, ал.2 ГПК, то при липсата на конкретно формулиран и специфичен за делото въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК същите са относими единствено към основанията по чл.281,т.3 ГПК, като, както се отбеляза са правно ирелевантни за допускане на касационното обжалване и не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Единствено за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че при преценка законосъобразността на разпоредено, на осн. чл.129, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК връщане на исковата молба обратно на нейния подател задължително въззивният съд следва да се произнесе и по правилността на дадените по реда на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК конкретни указания на страната и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е отсъствието на създадена от законодателя процесуална възможност за защита на ищеца чрез самостоятелно обжалване на този съдебен акт / т.5 от ТР №1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС/.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Благоевградския окръжен съд № 1388/23.07.2009 год., по ч.гр.д.№ 20091200500634/2009 год.,по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: