О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София 24.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1136 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Т. от[населено място] чрез адв.М. Б. срещу решение № ІІІ-40 от 7.04.10г.по в.гр.дело № 331/10г.на Окръжен съд –Бургас,с което е потвърдено решение № R – 1764/23.12.09г.по гр.дело № 3234/09г.на Районен съд-Бургас.С него е отхвърлен иска на същата страна против [фирма],представлявано от Ж. К. Б. за установяване дължимостта на сумата 2300 лв по договор за правна защита и съдействие № 016015/24.03.08г.,за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1738/09г.на Районен съд-Бургас,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 19.03.10г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца М. Т. за сключен с ответното дружество договор за правна защита и съдействие с предмет – процесуално представително по т.дело № 7/08г.на Окръжен съд –Бургас.За да направи този извод съдът е възприел заключението на съдебно-графологическата експертиза,съгласно което подписите за „клиент”в договора и пълномощното не са положени от представляващия ответника Ж. Б.,както и това на съдебно-счетоводната експертиза,от което е установено,че по счетоводните сметки на дружеството не е извършено осчетоводяване на сумата 2300 лв по договор за правна защита и съдействие.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена.Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да събере поисканите от страната относими доказателства,в т.ч.прилагане на т.д.№ 7/08г.на Б. за установяване на положения труд от ищеца като адвокат,не е от значение за изхода на спора,тъй като решаващите мотиви са относно липсата на договорно правоотношение между страните.За положения труд ищецът би могъл да потърси правата си на друго основание.Освен това касаторът не твърди да е налице липса на съдебна практика по поставения от него въпрос,нито че съществуващата е неправилна и следва да бъде променена,в който случай би било налице визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване.Не е налице и хипотеза,в която променените обществени условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Изложените оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила биха могли да се разглеждат като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІІІ-40 от 7.04.10г.,постановено по в. гр.дело № 331/10г.на Окръжен съд – Бургас по жалба на М. С. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.