4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
С., 24.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 976/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. – клон България против въззивно решение № 48 от 15.04.2011 г. по гр. дело № 103/2011 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 72 от 07.02.2011 г. по гр. дело № 2191/2010г. на Търговищки районен съд в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № 56 от 26.10.2010 г. на управителя на „Р. Г.”- клон България, с която на основание чл. 325, т. 9 КТ, считано от 01.11.2010 г. е прекратен трудовия договор на С. Г. С., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 972,99 лв. и е отменено решението в частта, с която иска по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 972,99 до 1735,19 лв., като „Р. Г.”- клон България е осъден да заплати на С. Г. С. още 762,20 лв. към присъдените 972,99 лв. за период от пет месеца и седем дни ведно със законна лихва от предявяването на иска 26.11.2010 г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос – при намалена работоспособност под 50% може ли работодателят да прави оценка дали заеманата от работника длъжност е несъвместима с предписанията на здравния орган в случая Л. или работодателят е длъжен да се съобрази с противопоказанията дадени от Л. и процесуалноправния въпрос – длъжен ли и съдът да обсъди всички доказателства по делото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът С. Г. С. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС, според която уволнението по чл. 325, т. 9 КТ е приложимо при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест довела до трайна неработоспособност или по здравни противопоказания въз основа заключение на компетентни медицински органи – ТЕЛК, респ. Л., които определят болестта довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, като в заключението следва изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определената работа по трудовото правоотношение. Въпросът не е разрешен в противоречие и с представената съдебна практика – решение по гр. дело № 3036/2002 г. на ВКС, с което е прието, че уволнението по чл. 325, т. 9 КТ е незаконно, тъй като в решението на ТЕЛК не се съдържат здравни противопоказания, изключващи изпълнението на възложената работа от уволненото лице, а работодателят не е доказал обективна невъзможност на уволненият да изпълнява трудовите си задължения поради инвалидност и решение по гр. дело № 400/2007 г. на САС, с което е прието, че уволнението по чл. 325, т. 9 КТ е законно, тъй като на уволненото лице е призната трайна неработоспособност над 50 % с ЕР на ТЕЛК, доказана е невъзможност да изпълнява трудовата си функция, а според щатното разписание работодателят може да предложи длъжности, които изискват квалификация, каквато уволненият не притежава. В този смисъл е и решението по гр. дело № 1989/2006 г. на ВКС, с което е разгледан идентичен случай, при който е прието, че не са установени предпоставките на чл. 325, т. 9 КТ, тъй като не е установено противопоказаните с ЕР на ТЕЛК условия на труд да са несъвместими с трудовата функция на уволнения, решението на ТЕЛК не съдържа предписания за трудоустрояването му на друга работа различна от изпълняваната и работодателят не е ангажирал доказателства, че заболяванията на лицето препятстват изпълнението на трудовите му задължения, респ. че условията на труд противоречат на предписанието на здравния орган. Прието е още, че само по себе си обстоятелството, че работникът или служителят е с намалена трудоспособност, не е основание за трудоустрояване, ако не води до невъзможност за изпълнение на работата, за която е сключен трудов договор.
С обжалваното решение изводите на съда за незаконност на уволнението по чл. 325, т. 9 КТ са изградени на подобни съображения. Прието е, че единствено здравните органи (ТЕЛК и Л.) са компетентни да определят степента на трудоспособност на работника, дали заболяването му позволява да изпълнява в намален обем трудовите си задължения за дадената длъжност или трябва да бъде преместен на друга подходяща работа, а от представените доказателства – ЕР на ТЕЛК и болничен лист издаден от Л. липсват такива предписания. Прието е, че работодателят не е доказал, че уволненото лице е в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения по сключения трудов договор, поради здравни противопоказания, напротив, след представяне решението на ТЕЛК ищецът е продължил да работи при същите условия на труд до издаване на болничния му лист. В съответствие с посочената съдебна практика съдът е приел, че само здравните органи определят болестта довела до инвалидизиране (трайна нетрудоспособност) или здравни противопоказания и дават заключение, че това състояние поражда невъзможност лицето да изпълнява възложената работа, каквито предписания не се съдържат в ЕР на ТЕЛК и болничен лист на Л., като съдът е посочил, че Комисията по трудоустрояването към работодателя не разполага с такива правомощия – уволнението е извършено по предложение на тази комисия.
Поставения процесуалноправен въпрос също не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с обжалваното решение съдът е обсъдил всички релевантни за спора доказателства.
Предвид изложеното не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 15.04.2011 г. по гр. дело № 103/2011 г. на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ