2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 26 февруари 2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 358 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника Л. С. Ч. срещу определение № 3119/30.09.2019 г., постановено по частно гр. дело № 4403/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно разпореждане от 30.06.2019 г. по гр. дело № 12636/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е върната частната жалба с вх. № 55349/23.04.2019 г., подадена от жалбоподателя срещу първоинстанционно определение от 01.04.2019 г.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата (предвид и уточнението ?, направено чрез процесуалния пълномощник на жалбоподателя адв. Ю. Р.) се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба (също подадено чрез адв. Р.), като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) кои са предпоставките за връчване на съобщения по чл. 46, ал. 2 от ГПК и може ли да бъде прието, че лице, идентифицирано като „син“ в съобщението за връчване на съдебния акт, отговаря на критерия да е част от домашните на адресата; 2) достатъчно ли е връчването по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК да бъде осъществено на син на страната, към която то е насочено, за да бъде приета редовността му по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК; и 3) следва ли да се приеме, че щом връчителят е отбелязал роднинската връзка на лицето, на което е извършил връчването по чл. 46, ал. 2 от ГПК, с адресата, и факта, че е пълнолетен, с това е налице редовност на връчването. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 136/22.10.2019 г. по гр. дело № 1526/2019 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 292/13.10.2014 г. по гр. дело № 2938/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 37/20.03.2018 г. по гр. дело № 4401/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения те да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържа и че обжалваното въззивно определение било очевидно неправилно, тъй като с него се потвърждава връщане на частна жалба поради неизпълнение на указания, които според жалбоподателя са неясни и не му били връчени.
Ответникът по частната касационна жалба – ищецът И. С. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Обстоятелствата по делото, приети за установени и от въззивния съд, са следните: С разпореждане от 25.04.2019 г. първоинстанционният съд е оставил без движение частната жалба с вх. № 55349/23.04.2019 г. и е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер 15 лв. по сметка на САС, както и че при неизпълнение в срок частната му жалба ще бъде върната. Въззивният съд е установил и че с приложената по делото разписка е удостоверено, че съобщението с тези указания е изпратено на адреса на жалбоподателя и е получено там на 09.05.2019 г. от неговия пълнолетен син С. Л. Ч..
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд ясно и изчерпателно е дал указания на жалбоподателя, в какво се състои нередовността на частната му жалба и му е предоставил възможност тези указания да бъдат изпълнени в срок. САС е намерил за неоснователно и единственото оплакване пред него на жалбоподателя, че съобщението с указанията не му било връчено. В тази връзка са изложени подробни съображения на съда: че съгласно чл. 38 от ГПК връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. – на настоящия или постоянния адрес; че в чл. 45 от ГПК е установено правило за лично връчване на адресата, но в чл. 46 от ГПК законът е допуснал връчването да се извърши и на друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, в случаите когато личното връчване е невъзможно; че такова друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса, като това лице се подписва в разписката със задължение да предаде съобщението на адресата. Въззивният съд е приел, че в случая тези правила са спазени – съобщението е връчено на адреса на жалбоподателя, на който той вече лично е получавал съобщения и книжа по делото, като процесното съобщение е получено от неговия пълнолетен син С. Ч., който го е приел със задължение да го предаде лично на жалбоподателя. С оглед на това САС е приел и че е настъпила последицата по чл. 46, ал. 4 от ГПК – процесното съобщение се счита връчено на жалбоподателя. В тази връзка въззивният съд е изтъкнал и че жалбоподателят не навежда твърдения по делото, синът му да не е изпълнил поетото задължение да му предаде съобщението, в която хипотеза жалбоподателят би могъл да иска възстановяване на срока за изпълнение на указанията, което той не е направил. В заключение апелативният съд е приел, че разгледаната от него частна жалба е неоснователна, а обжалваното с нея първоинстанционно разпореждане от 30.06.2019 г. е правилно и законосъобразно.
Посочените от жалбоподателя, решение № 136/22.10.2019 г. по гр. дело № 1526/2019 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 292/13.10.2014 г. по гр. дело № 2938/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 37/20.03.2018 г. по гр. дело № 4401/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС са неотносими както към формулираните от него процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 46 от ГПК, така и към обстоятелствата, установени по настоящото дело и към правните изводи на въззивния съд в мотивите към обжалваното определение. В първото от тези решения са приети за нередовни връчвания по реда на чл. 46 от ГПК, извършени чрез съсед (живущ в съседен апартамент) и чрез лице без родствена връзка, което временно е пребивавало (гостувало е) на постоянния адрес на страната по делото, която също не живее на този адрес. Във второто решение на ВКС е прието, че когато страната има пълномощник по делото, съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК връчването следва да се извърши чрез упълномощения представител, като в тази хипотеза връчването на друго лице по чл. 46 от ГПК не е редовно. В третото решение на ВКС е прието, че е редовно по реда на чл. 46 от ГПК връчването на ответник по делото, извършено на неговия адрес чрез негов брат, който също е ответник по делото. По настоящото дело нито се твърди, нито е установена някоя от тези хипотези (като следва да се отбележи, че адв. Р. е упълномощена от жалбоподателя по делото едва при администрирането на частната касационна жалба, т.е. жалбоподателят не е имал пълномощник по делото при извършването на процесното връчване от първата инстанция). В последното решение на ВКС е възприето и принципното разрешение, че връчването на друго лице по чл. 46 от ГПК е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава на адреса – живее там, независимо дали е член на домакинството на адресата. Изводите на въззивния съд в обжалваното определение не са в противоречие и с това принципно разрешение (още повече, че в частната си жалба пред него жалбоподателят не е твърдял синът му С. Ч. да не живее на адреса, поради което и въззивният съд не е обсъждал такава хипотеза; такова твърдение за първи път се прави пред настоящата касационна инстанция, което е процесуално недопустимо, а освен това се опровергава от обстоятелствата по делото, че на 11.11.2019 г. и на 28.11.2019 г. на адреса на жалбоподателя – отново чрез пълнолетния му син С. Л. Ч., са били връчвани и указанията за отстраняване на нередовностите на частната му касационна жалба). От гореизложеното е видно, че никой от формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 46 от ГПК, не е разрешен от апелативния съд в противоречие с никое от посочените от касатора три решения на ВКС, респ. – не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Не е налице и хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като никой от трите процесуалноправни въпроса, формулирани от страна на жалбоподателя, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, защото в съдебната практика никога не е имало съмнения и колебания, че когато връчителят е удостоверил, че е извършил връчването на посочения по делото адрес на страната, чрез нейно пълнолетно дете (син или дъщеря), което е поело задължението да предаде съобщението на страната, то връчването е редовно, тъй като пълнолетното дете несъмнено е „от домашните му“, по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
От гореизложеното следва, че напълно несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – както поради това, че според него указанията на първоинстанционния съд били неясни, така и поради това, че – също според него – тези указания не му били връчени.
В заключение – касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3119/30.09.2019 г., постановено по частно гр. дело № 4403/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: