5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
С., 28.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1338 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от ДП „НК Железопътна инфраструктура – У.” [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Т. Т., против основно и допълнително въззивни решения от 05.07.2010 г. и от 12.01.2011 г./в производство по чл. 193 ГПК/отм./, постановени по в.гр.д. № 4365/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение, в частта на решението от 05.07.2010 г., с която като е отменено решението от 20.06.2005 г., постановено по гр.д. № 1058/2005 г. на Софийски районен съд, 71 с-в, с което са отхвърлени изцяло предявените от С. И. Г. от [населено място] срещу Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура – С.-1, искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, сумата от 2744,52 лв. мораторна лихва върху нея, сумата от 245,08 лв. – имуществени вреди и сумата от 89,88 лв. мораторна лихва върху нея, са уважени тези искове, както следва: за сумата от 2700 лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, на основание чл. 200 КТ и 1074,17 лв. мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД върху нея и за сумата от 245,08 лв. – обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 200 КТ и сумата от 89,88 лв. мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД върху нея. П. решение в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 200 КТ за разликата от 2 700 лв. до 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 1074,17 лв. до 2 774,52 лв. мораторна лихва върху главницата е потвърдено. В тази част като необжалвано въззивното решение е влязло в законна сила при предпоставките на чл. 296, т. 2 ГПК. Обжалвано е и решението от 12.01.2011 г. по делото, с което в производство по чл. 193 ГПК/отм./ е допълнено въззивното решение от 05.07.2010 г. като върху присъдените главници за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в резултат на трудова злополука, е присъдена и законната лихва, считано от 13.01.2005 г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите по главниците. В касационните жалби срещу основното и допълнително въззивно решение се излагат оплаквания за тяхната неправилност в частта им, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 КТ, за сумите от 2 700 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 245,08 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, както и мораторни лихви върху главниците в размер съответно на 1074,17 лв. и на 89,88 лв. и присъждане на законна лихва върху сумите по главниците, поради наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска тяхната отмяна с произтичащите от това последици.
Представени са изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в които касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представена е задължителна съдебна практика – ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационните жалби С. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ги оспорва като неоснователни и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационните жалби [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юриск. С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба срещу основното решение в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите от 2 700 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и за сумата от 1074,17 лв. мораторна лихва върху нея, както и касационната жалба срещу допълнителното решение, предвид обусловения характер на иска, са допустими и редовни като подадена в срока по чл. 283 ГПК, с обжалваем интерес над 1000 лв. Касационната жалба срещу основното решение в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 245,08 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 89, 88 лв., като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ред. ДВ, бр. 59/2007 г./, следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като според чл. 280, ал. 2 ГПК/2007 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящият случай обжалваемият интерес не надхвърля определената от закона граница над която касационното обжалване е допустимо, поради което в тази част касационната жалба като насочена срещу решение законодателно изключено от касационно обжалване е процесуално недопустима.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 200 КТ в посочените размери, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че пострадалият работник към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите й функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея са настъпили неимуществени вреди за пострадалата, чието възмездяване с оглед заложения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост е в присъдения размер от 2 700 лв., със законните последици – мораторна лихва, считано от датата на увреждането до завеждане на исковата молба в размер на 1074,17 лв., както и законната лихва от този момент до окончателното изплащане на сумата по главницата. В. съд допълнително е изслушал вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза д-р Б., който в съдебно заседание на 19.05.2008 г. е уточнил, че в представеното по делото заключение на СМЕ е допуснал грешка кой крак е бил увреден, като вместо левия, е посочил, че е увреден десният крак. Във връзка с това изявление на вещото лице в с.з. на 02.07.2009 г. въззивният съд по искане на пълномощника на ищцата е допуснал уточнение в обстоятелствената част на исковата молба като се счита, че претърпяната трудова злополука е на левия крак на ищцата. Съдът е приел също така, че в случая ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е доказало съпричиняване от страна на пострадалия работник, а именно, че същият е допринесъл за трудовата злополука проявявайки груба небрежност, за да бъде намалена отговорността му с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е представена задължителна съдебна практика.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е за възможността пред въззивния съд да бъде допуснато изменение на иска по чл. 116 ГПК/отм./ като се твърди, че такова изменение е допуснато в нарушение на задължителната съдебна практика съгласно ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая обаче такова нарушение не е допуснато от въззивния съд, тъй като той само е допуснал уточнение в обстоятелствената част на исковата молба предвид заключението на изслушаното пред него вещо лице по СМЕ, което уточнение не представлява изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 116 ГПК/отм./, поради което не е извършил нарушение на приетото разрешение в т. 9 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице хипотезата на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при която ВКС и служебно допуска касационното обжалване при констатирана недопустимост и нищожност на въззивното решение, тъй като в случая предявените искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД са допустими, а разгледани по същество въззивният съд е приел, че са и основателни в присъдените размери като въззивното решение е валидно и допустимо. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основно и допълнително въззивни решения от 05.07.2010 г. и от 12.01.2011 г./в производство по чл. 193 ГПК/отм./, постановени по в.гр.д. № 4365/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение, в частта на решението от 05.07.2010 г., с която исковете на С. И. Г. от [населено място] срещу ДП „НК Железопътна инфраструктура – У.” [населено място], с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, са уважени за сумата от 2700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и сумата от 1074,17 лв. мораторна лихва върху нея, както и присъдената върху главницата законна лихва, считано от завеждане на исковата молба на 13.01.2005 г. до окончателното изплащане, по касационни жалби на ДП „НК Железопътна инфраструктура – У.” [населено място], с вх. № 62630 от 10.09.2010 г. и вх. № 16945 от 25.02.2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 62630 от 10.09.2010 г. на ДП „НК Железопътна инфраструктура – У.” [населено място] срещу въззивно решение от 05.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4365/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение, в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 245,08 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 89,88 лв.
Определението в частта му, с която жалбата на ДП „НК Железопътна инфраструктура – У.” [населено място] е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: