О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 03.02. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3494 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Ф. чрез адв.А. К. срещу решение № 173 от 10.05.19г.,постановено по в.гр.дело № 205/19г.на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2096 от 27.12.18г.,постановено по гр.дело № 5289/18г.на Русенския районен съд.С него е отхвърлен искът на същата страна за ограничаване на родителските права на Г. Р. К. относно издаването на международен паспорт и извеждане на детето им С. Б. Б. извън страната, дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на лични документи на детето за пътуване в чужбина и разрешение да пътува извън страната за срок от три години, считано от влизане на решението в сила,но не повече от три месеца за всяка календарна година и само по време на официално обявените неучебни дни,до всички държави от ЕС и Ш. пространство, без съгласието на бащата,само със съгласието на майката,придружено от нея или упълномощено от нея лице.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на решението.Сочи се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответницата по жалбата Г. Р. К. чрез адв.Даниела И. заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните са родители на малолетния С. Б. Б., роден ан 6.12.13г.След прекратяване на брака им поради развод по взаимно съгласие с решение № 1085 от 26.06.18г.по гр.д.№ 1229/18г.на Р. упражняването на родителските права е предоставено на бащата, а по отношение на майката е определен режим за поддържане на лични отношения с детето, както следва: от 1 до 31 март; от 1 до 31 юли; от 1 до 13 септември; от 1 до 30 ноември; от 23 до 28 декември; както и през всяка четна година от 30 декември до 5 януари следващата година.
В производството пред първоинстанционния съд били съединени по реда на чл.213 ГПК искът на Б. Б. Ф. за ограничаване на родителските права на майката относно издаването на международен паспорт и извеждане на детето извън страната и искане от Г. К. за даване на разрешение за издаване на лични документи на детето за пътуване в чужбина и за излизането му извън страната без съгласието на бащата.
Въззивният съд е счел за неоснователни твърденията на бащата за заболяване на майката,което поставя в опасност личността и здравето на детето; липса на работа,постоянни доходи и подходящи битови условия на майката в Германия,където пребивава.Прието е,че здравословното й състояние не поставя детето в риск,че има осигурена постоянна работа, доходи и жилищни условия в Германия, а също че в интерес на детето е да пътува в чужбина,за да общува по-пълноценно с майка си и да разшири кръгозора си, познанията си за света, да натрупа впечатления и да създаде нови контакти,което за в бъдеще да му даде условия за развитие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.3 от посочената разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 4.07.19г.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 10.05.19г.,постановено по в.гр.дело № 205/19г.на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. Б. Ф., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Р. К., ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв /осемстотин/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.