2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 31.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по жалбата на Е. С. В. от [населено място], Н. Й. Б. от [населено място] и Д. Й. В. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. Ц., против определение без номер от 31 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 5228 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е спряно производството по делото до приключване на гр.д. № 6352 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. с влязло в сила решение.
В частната жалба се сочи, че административното производство по гр.д. № 6352/2012 г. е по жалба против заповед с правно основание по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и не представлява спор по преюдициално правоотношение; с влязло в сила решение между страните по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС е общият наследодател на страните А. П. В., процесните имоти са включени в решението, което ползва всички наследници, включително и ищците; ОСЗГ е постановила ново решение, с което заявените имоти са признати на наследниците на А. В., като отделен въпрос е дали административният орган е процедирал правилно предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, след като заявлението пред ОСЗГ е подадено от трето, неучастващо в настоящото производство лице; в производството пред въззивната инстанция в няколко от заседанията е предоставяна възможност на ищците да представят скици, макар такива да има издадени и приложени като доказателство по делото, има и съставени удостоверения по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ; съдът, пред който е направено искане за спиране, е длъжен да прецени допустимостта на висящото пред него исково производство, както и възраженията, направени от ответниците, а такава преценка не е извършена, като в определението липсват мотиви защо се приема, че административното производство е преюдициален спор и обуславя изхода на спора по настоящото; не е предпоставка за спиране на производството осуетяването на издаване на скици от ответниците, както се твърди от ищците.
Ответниците М. А. П., Ю. М. П. и С. М. П. – тримата от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Г. и М., в отговор на касационната жалба сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Тъй като е подадена срещу определение, постановено за пръв път от въззивен съд, за нея не се прилагат изискванията на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд приема (доколкото може да се разбере от изготвения в ръкопис съдебен акт), че спорът, предмет на соченото гражданско дело, е обуславящ за изхода на спора по настоящото дело, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по делото до влизане в сила на решение по гр.д. № 6352 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г.
Частната жалба е неоснователна.
Относимите обстоятелства са следните:
С решение без номер от 23 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 13171 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г., по предявения от Е. Г. П. (починала след постановяването на решението и заместена от наследниците си – ответниците по частната жалба) отрицателен установителен иск за собственост, е прието за основателно възражението на ответниците по спора, че имотите не са възстановени, а само е признато правото на собственост със съдебно решение, решението не е придружено със скица и процедурата по възстановяване не е завършила, а с приетата по делото експертиза конкретизация не може да се извърши; съдът сочи, че до приключване на процедурата по възстановяване на собствеността липсва обособеност на обект на вещното право на собственост; едва след възстановяване и влизане в сила на решение, с което се възстановява собствеността, и имотите, съществували към образуване на ТКЗС, се индивидуализират като кадастрални единици към настоящия момент, правото на собственост възстановява съдържанието си и може да бъде защитено. Искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен. Пред въззивния съд ищците са поискали спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като издаването на скици за процесните имоти се осуетява умишлено от ответниците, предвид подадените две жалби срещу заповеди на кмет, издадени на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 13, ал. 4 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, по който са образувани две дела пред районния съд в [населено място]. Със съдебни удостоверения се установява, че твърдението на ищците за заведените граждански дела срещу заповеди, касаещи процесните имоти, е вярно. Със заповед № РД-09-372 и заповед № РД-09-373, двете от 8 декември 2011 г., е одобрено решение по съответната преписка за процесните имоти и се сочи, че урегулираните поземлени имоти са застроени със сгради, при неспазване на нормативните изисквания на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
По силата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по делото се спира в случаите, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. При посочените обстоятелства следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт като краен резултат е правилен. Въпреки липсата на мотиви, правилно съдът е приел, че разрешенията по двете дела по обжалване на заповедите на кмета на район „П.”, ще са от значение за изхода на спора по делото пред въззивния съд предвид доводите на страните по спора и мотивите на първата инстанция, с които предявеният иск е приет за неоснователен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 31 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 5228 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: