6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 04.03.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3729 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3472/13.05.2019г. /с дата на пощенското клеймо 10.05.2019г./, подадена от В. С. П., И. Н. К., Й. Н. П. и Ж. Й. Н., чрез процесуалния им представител адв.Е. А., срещу решение №85/02.04.2019г., постановено от тричленен състав на ГК на Кюстендилския окръжен съд по в.гр.д.№473/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е по отношение на В. С. П., И. Н. К., Й. Н. П. и Ж. Й. Н. е признато за установено, че А. А. А., К. А. А., В. К. А., К. Й. П., В. Й. В., З. К. И., Б. Н. С., Р. Н. Х., И. Т. Т. са собственици по наследство от починалия на 12.06.1975г. А. К. П. на 25/72 ид.части от УПИ ..-.. в кв…. по регулационния план на [населено място] село, с урегулирана площ от 766.87кв.м., при граници: [улица], УПИ …-…, УПИ …-…, УПИ …-…, УПИ ..-за селкооп, както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №…, том …, н.д.№…/2015г. на нотариус С. С. с район на действие ДнРС, в частта му, с която В. С. П., И. Н. К. и Й. Н. П. са признати за собственици на основание давностно владение на гореописания имот до размер от 25/72 идеални части.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Според касаторите обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е отчел, че страните спорят за два различни имота, които са съседни с обща имотна граница. Изложените съображения се основават на посочване на събраните по делото доказателства /протокол от 24.04.1972г. за оценка на места и подобрения, отчуждавани за читалище и улица по регулационния план на [населено място] село; решение №135 от 07.07.1998г. на кмета на [община] дол на основание чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.; представена разписка за внесена на 12.10.1998г. от Н. Д. П. сума в размер на 2470лв. за възстановена собственост върху отчужден имот в [населено място] село; представена разписка от 21.08.1998г. за внесена от наследници на А. К. П. сума в размер на 2470лв. за възстановяване собствеността върху имот; констативни нотариални актове за собственост, при съставянето на които са били представени двете разписки/. Според касаторите, освен че в разписките не се сочи кой точно имот се реституира, от описанието на имота, тяхна собственост и имота, за който е съставен нотариален акт за собственост на ответниците, се установява по несъмнен и безспорен начин, че страните спорят за два различни имота.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
По реда на чл.124, ал.1 ГПК А. А. А., К. А. А., В. К. А., К. Й. П., В. Й. В., З. К. И., Б. Н. С., Р. Н. Х., И. Т. Т. са предявили срещу В. С. П., И. Н. К., Й. Н. П. и Ж. Й. Н. иск за признаване за установено, че са собственици на 1/2 идеална част от УПИ …-.. в кв…. по регулационния план на [населено място] село, с урегулирана площ от 766.87кв.м. и искане за отмяна на н.а.№…, том .., н.д.№../2015г. до размера на претендираните права. Твърдят, че са наследници на А. К. П., а ответниците са наследници на Д. К. П., като двамата наследодатели притежавали в съсобственост по ? идеална част от УПИ …-.., но през 2015г. В. С. П., И. Н. К. и Й. Н. П. се снабдили с констативен нотариален акт за целия имот, след което продали имота на ответницата Ж. Й. Н..
Ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че имотът е бил отчужден за мероприятие, което не е реализирано, като отчуждаването е отменено с решение №135/07.07.1998г. на кмета на [община] дол и Н. Д. П. /наследник на Д. К. П./ възстановил за своя сметка изцяло полученото от А. К. П. и Д. К. П. обезщетение. Поддържат, че от 1998г. Н. Д. П. и неговите наследници В. С. П., И. Н. К. и Й. Н. П. владеят имота със знанието и без противопоставянето на останалите наследници както на Д. К. П., така и на А. К. П. и са придобили правото на собственост по давност в периода от 1998г. до 2015г.
Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск за 25/72 идеални части от имота, за които е приел, че съответстват на правата на предявилите иска лица, като за разликата до 36/72 идеални части /или ? ид.част/ е отхвърлил иска, както и иска на Д. М. Д.. Отменил е н.а.№…, том …, дело №…/2015г. за размер от 25:72 идеални части от признатите с нотариалния акт права.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск за признаване правото на собственост върху 25/72 идеални части от имота е основателен.
От фактическа страна въззивният съд е приел следното: Ищците са наследници по закон на А. К. П., починал на 12.06.1975г., като негови наследници са и други лица, неучастващи като страни по делото; ответниците В. С. П., И. Н. К. и Й. Н. П. са наследници по закон на Д. К. П., починал на 11.05.1950г., като между страните не се спори, че А. К. П. и Д. К. П. са братя и за притежавали при равни права процесния недвижим имот; по реда на ППЗПИНМ през 1972г. е извършена оценка на отчуждените 768кв.м. от имот пл.№…, притежаван от А. и Д. К. П. и находящите се в имота подобрения; с решение №135 от 07.07.1998г. на кмета на [община] дол на основание чл.1 и чл.2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС е възстановена собствеността върху част от имот пл.№…, кв… по регулационния план на [населено място] село, състояща се от 768кв.м., собственост на братя А. К. П. и Д. К. П., отчуждена с протокол от 24.04.1972г. и е определен 2-месечен срок, в който да бъде върнато полученото парично обезщетение в размер на 2470лв.
Въз основа на заверено ксероксно копие от разписка №986 от 12.10.1998г. е прието, че Н. Д. П. е внесъл в полза на общината сумата от 2470лв. за възстановена собственост върху отчужден имот в [населено място] село, а въз основа на заверено ксероксно копие от разписка №81 от 21.08.1998г. е прието, че от наследници на А. К. П. е внесена по сметка на [община] дол сумата от 2470лв. за възстановяване собственост върху имот.
Взето е предвид, че и в двете разписки липсва посочване кой недвижим имот касае възстановеното парично обезщетение.
Взето е предвид също така, че разпитаните по делото свидетели Й. С. и Р. И. в показанията си са категорични относно това, че за периода след 1998г. са виждали в процесния имот някои от наследниците както на А. П., така и на Д. П., като както едните, така и другите са поддържали имота, но без да бъде ползван конкретно за нещо и между наследниците на двамата братя не е имало спорове относно процесния имот и претенции за него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците притежават право на собственост до размер на 25/72 идеални части от имота.
Взето е предвид, че между страните не съществува спор, че наследодателят на ищците А. К. П. е притежавал правото на собственост в обем на ? ид.част от имота, като в същия обем права върху имота е притежавал и наследодателят на ответниците Д. К. П.. Поради това е прието, че имотът е притежаван в режим на съсобственост, каквото е правното му положение и към момента на отчуждаването, като към 1972г. е съществувала съсобственост между общия наследодател на ищците и прекия наследодател на ответниците, предвид това, че Д. П. е починал през 1950г. Взето е предвид също така, че имотът е оценен, респективно паричното обезщетение при отчуждаването е определено, респективно платено изцяло и за целия имот.
Изложени са съображения, че предвид извършеното отчуждаване, за да може предишните собственици или техните наследници да са носители на правото на собственост, следва да бъде установено и провеждане на отмяна на отчуждаването в зависимост от съответната законодателна уредба.
Прието е, че в случая е приложим ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС, ЗС, предвиждащ процедура по възстановяване на отчуждените имоти по административен ред и не се спори между страните, че процесният имот е реституиран с решение от компетентния орган след връщане на полученото парично обезщетение, определено с решението за възстановяване.
Взето е предвид, че спорният по делото въпрос е от кого, съответно кога е върнато паричното обезщетение и какви правни последици настъпват от това. Прието е, че обстоятелството кой от наследниците е върнал полученото парично обезщетение е ирелевантно, като фактическото връщане на паричното обезщетение от някои от наследниците не влияе на принадлежността на правото на собственост върху реституирания имот.
Изложени са съображения, че твърдението на ответниците, че са придобили правото на собственост освен на оригинерно придобивно основание /придобивна давност/ и въз основа на продажба, не съдържа никаква конкретика за каква продажба става въпрос, поради което е прието, че вероятно считат, че такъв ефект има връщането на цялата определена сума като парично обезщетение при реституцията на имота. Прието е обаче, че подобно разбиране не се основава на никакви правни принципи, конкретни норми и законодателно решение.
За неоснователно е прието и възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху целия процесен имот по съображения, че по делото не са представени доказателства, безспорно установяващи ответниците за сочения от тях период да са придобили правото на собственост върху притежаваната от ищците идеална част от имота. Взето е предвид, че по делото липсват доказателства, установяващи, че именно наследодателят им и ответниците са установили владение само за себе си през целия посочен период от време, както и да са променили отношението си спрямо притежаваните от наследниците на А. П. права, като Н. П. и ответниците през сочения период са поддържали процесния имот /почиствайки го, окосявайки го и др./ заедно с ищците, но не в смисъл на астрономическо време и намерение, т.е. имотът е посещаван по различно време както от ответниците, така и от ищците при липса на спорове между тях, при което не се установява владението на ищците да е било отблъсвано. Прието е, че както прекият им наследодател, така и самите ищци, са били владелци на собствените си идеални части и държатели на останалата част от имота спрямо наследниците на А. К. П. и извършваните от тях действия не могат да бъдат възприети като манифестиране спрямо останалите съсобственици на субективно отношение на своене – посочено е, че в показанията на нито един от свидетелите не се съдържат каквито и да било данни за собственически намерения на ответниците и за израз на демонстриране на такива спрямо наследниците на А. П..
Така изложените от въззивния съд съображения по приложението на материалния закон съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, както по отношение на предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС, ЗС /решение №91/19.07.2016г. по гр.д.№706/2016г., Второ ГО на ВКС/, така и по отношение на предпоставките за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот по давност /ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС и последващите решения на тричленни състави на ГК на ВКС/.
При постановяване на решението съдът е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е преценил значението на установените по делото факти и обстоятелства въз основа на правилно определен приложим закон. Изводите на съда са също така обосновани и съответстващи на правилата на формалната житейска логика, като осъществяването на релевантните за спора факти е проследено в тяхната времева последователност.
Въззивният съд се е произнесъл по всички наведени от страните доводи и възражения и е преценил тяхната основателност с оглед правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, установени от представените по делото доказателства. И доколкото по делото не са представени доказателства наследниците на А. П. и наследниците на Д. П. да са възстановили обезщетение, получено при отчуждаване на различни имоти, тезата на касаторите, че очевидно става въпрос за два съседни имота с обща имотна граница, не е била възприета. Още повече, че по делото е установено, че А. П. и Д. П. са притежавали процесния имот в съсобственост преди неговото отчуждаване и като съсобствен имотът е бил отчужден с определяне на общо обезщетение за всички съсобственици, като доказателства всеки един от тях да е притежавал в индивидуална собственост имот, съседен с имота на другия, по делото не са представени.
Поради това тезата на касаторите, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно не може да бъде споделена – законът не е приложен в обратен смисъл, нито може да се приеме, че изводите на съда не съответстват на установената по делото фактическа обстановка, както и че са явно необосновани. Не се установява също така при постановяване на решението си съдът да не е съобразил предвижданията на императивни правни норми, нито да е приложил закона превратно.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №85/02.04.2019г., постановено от тричленен състав на ГК на Кюстендилския окръжен съд по в.гр.д.№473/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: