О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
С о ф и я, 07 май 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 03 м а й 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 715/2011 година.
Производството е по чл.44, ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Видинския районен съд спор за подсъдност на НОХД № 158/2012 г. по описа на съда.
Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Видинският районен съд основателно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Наказателното дело е образувано първоначално пред районен съд-Монтана като НОХД № 30307/2011 г. по обвинителен акт срещу Т. Т. Д. от Л., в момента в неизвестност, с обвинение по чл.209, ал.1 от НК. С разпореждане от 11.11.2011 г. на съдията-докладчик производството по делото е било прекратено и то е изпратено по подсъдност на районен съд-Видин, съобразно правилата на чл.36 от НПК.
Образувано като НОХД № 158/2012 г. в районен съд-Видин, с определение от съдебно заседание на 22.03.2012 г. съдебното производство е прекратено с оглед становището на съда, че делото следва да се разгледа от първия съд заради наличие на основанието по чл.43, т.1 от НПК – подсъдимият, свидетелите и вещото лице живеели извън района на съда, което създавало затруднения за хода на делото, поради което е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС.
ВКС намира становището на съдията-докладчик от Видинския районен съд за повдигнатата препирня за местната подсъдност на делото за неправилно и процесуално незаконосъобразно.
Де факто повдигащият спор за подсъдност съд не изразява становище за липса на местна компетентност, а намира основание за спора в разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК, даваща му право, но със съответно искане, да сезира ВКС за промяна на местна подсъдност на наказателно дело, когато „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. В случая, нито подсъдимият Д., нито пострадалият свидетел К. живеят в района на районен съд-Монтана, а и с ангажираните още един свидетел и вещо лице, като живущи в този град, може да се очертае положително наличието на ползваното от районен съд-Видин основание за промяна на местната подсъдност на делото. Затрудненията по осигуряването на първите двама не е отдалечеността на местоживеенето им от района на спорещия съд, а заради обявения за общодържавно издирване и укриващ се подсъдим и късата памет на св.Д., които следва да се преодолеят от съда със съответните процесуални средства. Заради това ВКС намира, че следва да се откаже промяна в местната подсъдност на делото и то следва да се разгледа и реши от районен съд-Видин.
Водим от тези съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.44, ал.1 от НПК за изпращане на прекратеното по описа на ВИДИНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД НОХД № 158/2012 г. за разглеждане от друг, равен по степен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за разглеждането и решаването му същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :