О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 01.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1108/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. К., град В., чрез пълномощника и а. А, срещу въззивно решение №962 от 03.07.2009г. по гр. дело №491/2009 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е уважен предявен срещу нея отрицателен установителен иск за собственост на реална част от 114 кв.м. от ПИ 493, м.”Д”, землището на гр. В..
Поставя се въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск с оглед правния интерес на ищеца, който при такъв иск за собственост следва да установи, че сам е собственик на имота. Освен това е налице друг процесуален ред – обжалване на ПНИ или защита по реда на §4и ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросите са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация П. Г. П., гр. В., е депозирал становище по касационната жалба, в което излага съображения за нейната основателност.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 18.11.2008г. по гр.д. № 3370/2007г. на Варненския районен съд в частта, с което е прието за установено по отношение на П. Г. парушев, че Н. Ц. К. не е собственик на реална част от 114 кв.м. от ПИ № 4* находящ се в с.о.”Д” в землището на гр. В., съгласно скицата на вещото лице. В частта, с която е отменен констативен нотариален акт №153/1996г. за разликата над 114 кв.м. от ПИ № 493 по ПНИ, първоинстанционното решение е отменено.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че с решение на ОС”Земеделие”-Варна на ищеца е признато правото на възстановяване на земеделска земя, находяща се в терен по §4. Процесните 114 кв.м. от имот № 493 по ПНИ нас. Добрева чешма” попадат в границите на признатия за възстановяване имот. Ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правата на ответника. В случаите, когато реституционното решение е издадено на основание чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ след 29.07.1999г. и когато е налице влязъл в сила ПНИ в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, тази правна възможност произтича от разпоредбата на §4к,ал.8,т.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Съобразно последната може да бъде изменен влезлият в сила ПНИ след разрешаване на спора за материално право. Възражението на ответника за недопустимост на производството, поради възможността за обжалване на ПНИ, е намерено за неоснователно, тъй като в административното производство по ЗАП и АПК не могат да бъдат разрешени спорове за материално право, какъвто е процесният. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че е собственик на имота въз основа на твърдяния от него придобивен способ – осъществен фактически състав на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Не е установено, че на наследодателя на ответника е предоставено право на ползване по надлежния ред, както и че в имота е имало построена към 01.03.1991г. сграда, отговаряща на изискванията на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ.
Поставеният от касатора въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е обуславящ изхода на спора, но не са налице посочените основания на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложените от касатора решения са неотносими. Те не сочат противоречиво разрешени идентични хипотези по повдигнатия въпрос. Решение № 2295/2004г. по гр.д. № 2367/2002г., ВКС, ІV г.о. не дава разрешение на поставения въпрос за допустимостта на предявения отрицателен иск за собственост върху имот, находящ се в терен по §4 ЗСПЗЗ, а за предпоставките, изискуеми от закона за трансформиране правото на ползване в право на собственост, по които касаторът не е поставил въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Решаващите изводи в решение № 1400/2009г. по гр.д. № 4956/2007г., ВКС, ІV г.о. за липса на правен интерес от водене на отрицателния иск за собственост също касаят различна от разглежданата в обжалваното решение хипотеза, тъй като се сочи, че ищците са основали правата си на решение по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ за реституция на имот, попадащ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но ответниците въобще не са претендирали да са ползуватели с трансформирани права по реда на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Оттук и в тази хипотеза липсва конкуренция на права между възстановени собственици и ползуватели спрямо имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което и приетото с решението е неотносимо към повдигнатия в настоящия казус въпрос. Не е налице противоречиво решаван правен въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Даденото в обжалваното решение разрешение на повдигнатия въпрос е в съответствие и с посочената от касатора практика,вкл. решения на ВКС – № 1141/2008г., № 342/2009г., както и № 350/29.06.2009г. по гр.д. №2624/2008г. по описа на V г.о., постановени в хипотези, сходни на разглежданата и приемащи, че отрицателният установителен иск е допустим като форма на защита правата на ищците. Доколкото правата на предявилите отрицателния установителен иск са корелативни на липсата на права на ответниците върху същия имот поради двуфазността на производството по възстановяване правото на собственост в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съществува колизия на правата на ищците,на които е признато възстановяване право на собственост в терен по §4 ПЗР и на ответниците – бивши ползуватели, то предявяването на отрицатeлен установителен иск е допустима форма за защита на материалното право.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Няма искане от ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което и този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №962 от 03.07.2009г. по гр. дело №491/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.