О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 19.11. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова гр. д. № 2901/2008 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 74 от 23.04.2008 г. по гр. д. № 284/2007 год. на Ловешкия окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.07.2007 год. по гр. д. № 311/2007 год. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. М. С. против О. Т. иск за заплащане на сумата 5 373.72 лв., представляваща претендираната парична стойност на липсващи негови вещи, с изключение тези, за които производството е прекратено, държани на съхранение в складови помещения на общината.
Решението се обжалва с касационна жалба от ищеца, който поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 250 ЗЗД. Евентуално поддържа становище за неговата неправилност, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като не е обсъдил представените доказателства, установяващи наличието на процесните вещи към момента на изнасянето им през 1991 год. и 1996 год. и липсата им към 2002 год. Поддържа и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 255, ал. 2 ЗЗД, като не е обсъдил довода му за наличие на груба небрежност на ответника с оглед липсата на вещи при преместването им в друг склад.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв. – чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай касаторът, ищец е претендирал заплащане на стойността на липсващите вещи, при приспадане на овехтяването, като не е уточнил претенцията си за всяка една от тях по размер. Поради това и не би могло да се определи обжалваемия му интерес, още повече, че за част от вещите производството по делото е прекратено с влязло в сила определение. В касационната жалба същият не е посочил обжалваемия интерес, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, а това представлява предпоставка и за редовност на жалбата, за която следи въззивният съд, по аргумент от правомощието му по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това и касационната жалба следва да се върне на въззивния съд, който да извърши проверка на редовността й с оглед обжалваемия интерес, като даде съответното указание на жалбоподателя да уточни претендираната за всяка от вещите сума и с оглед тази проверка следва да приложи чл. 285, ал. 2, респ. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 2901/2008 год. по описа на ВКС, ІV гражданско отделение и ВРЪЩА делото на Ловешкия окръжен съд за преценка на обжалваемия интерес, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: