О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№85
София, 12.12.2008 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на девети декември през две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Иванка Ангелова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3302 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. Л. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд,постановено на 27.02.2008г. по гр.д. №548/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №10/14.01.1980г.,постановено по гр.д. №2549/1979г. на І ГО на ВС,решение №21/11.01.1982г.,постановено по гр.д. №3194/81г. на І ГО на ВС и решение №59/08.05.1986г.,постановено по гр.д. №27/1986г. на ОСГК на ВС. В изложението се поддържа,че същественият материалноправен въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС касае приложението на чл.110 ЗТСУ /отм./,разрешаването на спорове за собственост върху придадени по регулация части от съседни имота и по-специално въпроса дали решението по делбено дело,което е постановено след изменение на кадастралния и регулационен план може да легитимира лицето,в чийто дял е поставен имот,описан по данни от отменения регулационен план като собственик на този имот.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС/тълкувателни решения и постановления и константна практика по определени въпроси/ или е решаван противоречиво от съдилищата.
Същественият материалноправен въпрос,по който според изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдът се е произнесъл в постановеното на 27.02.2008г. по гр.д. №548/2007г. въззивно решение касае приложението на разпоредбата на чл.110 ЗТСУ/отм./,последиците от отмяна на регулационен план при неприложена регулация,както и значението за последващите отреждания по нов регулационен план за принадлежността на правото на собственост върху придадените по отменения регулационен план части. По тези въпроси обаче не е налице противоречива практика в сочения от касатора смисъл.
В представеното с изложението решение №10/14.01.1980г., постановено по гр.д. №2549/1979г. на І ГО на ВС е прието,че ако заснемането на имотната граница между два съседни имота е пропуснато в кадастралния план,то е налице правен интерес от предявяване на иск за нейното установяване,тъй като установяването на наличната имотна граница между два съседни имота има съществено значение за подробните устройствени планове и особено за дворищнорегулационните планове. От местоположението на имотната граница се определя образуването на дворищнорегулационните парцели,на границите между тях и на обезщетенията,които се дължат при придаване на части от един към друг имот. В настоящия случай обаче спорът не се основава на твърдение за ненанесена имотна граница при изработването на действуващия кадастрален и регулационен план на с. Т. нито се цели разрешаването на спор за точното местонахождение на границата между двата съседни имота. Спорът,с който съдът е сезиран,касае принадлежността на правото на собственост върху имот към настоящия момент и именно по този спор съдът се е произнесъл като данните за регулационния статут на имота са обсъждани само с оглед приложението на предходната регулация с оглед отчуждителното действие на регулационния план от 1961г. Поради това не може да се приеме поддържаната от касатора теза за наличие на противоречие между обжалваното решение и представеното с изложението решение №10/14.01.1980г. Ако касаторът поддържа,че е налице грешка в кадастралната основа,въз основа на която е изработен действуващия регулационен план на селото,спорът за местонахождението на имотната граница между двата имота следва да бъде разрешен по реда на чл.53 ЗКИР. По същия ред следва да бъде разрешен и въпросът дали с оглед позоваването на изтекла придобивна давност още през 1987г. са били налице предпоставките да се приеме,че регулацията от 1961г. е приложена, тъй като само по реда на чл.53 ЗКИР определените със стария регулационен план парцелни граници на имота могат да бъдат нанесени като имотни в новия регулационен план.
Решение №21/11.01.1982г.,постановено по гр.д. №3194/81г. на І ГО на ВС също касае значението на заснемането на имотите в кадастралния план. Прието е,че заснемането се извършва не само с оглед материализиране границите върху земята,но и с оглед притежаването им от различни собственици,като незаснемането на един имот в кадастралния план не лишава лицето от собствеността,но при оспорване правата му той може да установи правото си на собственост върху съответния къс земя с иск по чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ/отм./,аналогичен на сега действуващия чл.53 ЗКИР. Както вече беше отбелязано обаче в случая не е предявен такъв иск и даденото в решение №21/11.01.1982г. разрешение е неприложимо към настоящия казус.
В решение №59/8.05.1986г.,постановено по гр.д. №27/96г. на ОСГК на ВС е прието,че основанието на иска по чл.108 ЗС,както и искането,с което се претендира владението,не са тъждествени на основанието и на искането по установителния иск за признаване,че са допуснати съществени непълноти или грешки в кадастралния план,макар този иск да е предпоставен от право на собственост. С осъдителния иск по чл.108 ЗС се признава,че към момента на неговото предявяване и на постановяване на решението ищецът е собственик на имота,че ответникът упражнява фактическата власт без основание.важеният иск за собственост може да се основава и на вещноправното отчуждително действие на дворищнорегулационния план,т.е. да произтича от него,без да се оспорва действителното фактическо положение,че до одобрението на същия план ответникът е бил собственик на спорния имот.
Изводите на въззивния съд за съотношението между принадлежността на правото на собственост и данните от заснемането на имота по действуващия кадастрален и регулационен план не противоречат на изразената в това решение на ОСГК теза. Напротив,за да приеме,че ищецът не се легитимира като собственик на имота съдът е основал извода си именно на обстоятелството,че предходната регулация не е приложена и следователно отчуждителното действие на регулационния план по отношение на спорните части като придадени към имота на ищеца не е настъпило. Дори в хипотеза на частично уреждане на сметките за придадени по регулация части,ако регулационния план е отменен и тези части са придадени към друг урегулиран поземлен имот,искът по чл.108 ЗС не може да бъде уважен преди нанасянето на вярната имотна граница и изменението на регулационния план,доколкото придобиването на право на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи/чл.200 ЗУТ/. Този извод на въззивния съд не противоречи на изразените в приложените по делото решения на ВС становища,нито касае въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона с оглед разпоредбата на § 6 ПР на ЗУТ и §8 ПР на ЗУТ които изрично установяват правните последици от неприложена последна регулация и процедурата по изменение на дворищнорегулационните планове.
Поради това настоящият състав приема, че посоченото в приложението към касационната жалба основание за допускането на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 27.02.2008г. по гр.д. №548/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от А. Л. Л. касационна жалба вх. № 5016/04.04.2008г.
Председател:
Членове: