О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 17.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3760/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Я., град В., подадена от пълномощника и адвокат И, срещу въззивно решение №512 от 19.05.2008 год. по гр. дело № 101/2008 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпросите, касаещи прилагането на разпоредбите на чл.214 КТ и чл.199 КТ относно незаконно отстраняване от работа и временно отстраняване от работа на работник или служител. По тези въпроси изобщо няма съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба „В”О. , град В., не е заявил становище.
При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение №512 от 19.05.2008 год. по гр. дело № 101/2008 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №3564 от 11.12.2007 г. по гр. д. №9901/2006 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на М. М. Я. срещу „В”О. , град В., за заплащане на сумата 2 086.88 лв., представляваща обезщетение за незаконно отстраняване от работа за периода 20.09.2006 г. – 24.12.2006 г. Въззивният съд е приел, че на 20.09.2006 г. ищцата е била законосъобразно отстранена от работа, а след тази дата когато отново е била в състояние да изпълнява трудовите си задължения не е била отстранявана от работа.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото пък би следвало да има такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Фактически невярно е твърдението на касатора, че по въпросите, касаещи прилагането на разпоредбите на чл.214 КТ и чл.199 КТ няма съдебна практика. По прилагането на тези разпоредби съществува съдебна практика, включително и такава на ВКС. Последната е постоянна и последователна. Според нея присъждането на обезщетение по чл.214 КТ е обусловено от неправомерността на отстраняването от работа, т.е. от отстраняване извън случаите по чл.199 КТ. По реда на тази разпоредба работодателят може да отстрани временно от работа работник или служител когато състоянието му обективно не му позволява да изпълнява трудовите си задължения. Без значение е дали наличието на такова състояние се дължи на виновно или невиновно поведение на работника или служителя. В този смисъл са решения на ВКС, ІІІ г.о. №570/16.10.1998 г. и №1994/21.12.2006 г.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №512 от 19.05.2008 год. по гр. дело № 101/2008 г. на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №512 от 19.05.2008 год. по гр. дело № 101/2008 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на М. М. Я., град В., подадена от пълномощника и адвокат И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.