О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София 25.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 808 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от МБАЛ [фирма] [населено място] срещу решение № 41 от 4.02.11г.по в.гр.дело № 1051/10г.на Окръжен съд- Благоевград,с което частично е отменено решение № 3297 от 18.10.10г.по гр.дело № 836/10г.на Районен съд-гр.Г. Д. и в отменената му част е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от И. С. М..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба И. С. М. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 242/22.04.10г.на управителя на МБАЛ [фирма] [населено място],с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. М.,на длъжност „пазач”,на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ,е незаконосъобразна.Направен е извод,че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.315 ал.1 КТ и не е предложил на работника друга подходяща за здравословното му състояние работа.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Посоченият от касатора правен въпрос е : след като работодателят не разполага със списък на работни места,подходящи за трудоустрояване съгласно чл.315 КТ,освободен ли е от задължението по чл.325 ал.1 т.9 КТ да предложи на работника друга подходяща за здравословното му състояние работа.За да обоснове наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 КТ представя решение от 20.12.07г.на СОС по гр.дело № 760/07г. и решение от 24.02.09г.на СГС по гр.дело № 36/07г.,за които няма данни да са влезли в сила,поради което твърдението за противоречива практика на съдилищата не е доказано.На посочения въпрос е даден отговор с решение № 278 от 1.04.10г.по гр.дело № 1002/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че неизпълнението от работодателя на задължението му по чл.315 КТ да определи работни места,подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност,не го освобождава от задължението му по чл.325 т.9 КТ.Противното становище противоречи на императивния характер на разпоредбата на чл.325 т.9 КТ и би довело до нарушаване на основния правен принцип,че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение.В обжалваното решение въззивният съд се е позовал на тази задължителна практика и правните му изводи са в съответствие с нея.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.Настоящата хипотеза не е такава.Както бе посочено по-горе по поставения въпрос има задължителна практика на ВКС по приложението на чл.325 ал.1 т.9 КТ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 41 от 4.02.11г.,постановено по гр.дело № 1051/10г.на Окръжен съд- Благоевград по жалба на МБАЛ [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.