ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
София 18.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 553/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф” АД – гр. В. и по касационна жалба на “К” Е. – гр. С. срещу Решение № 13 от 18.ІV.2008 г. по гр.д. № 2074/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 13.VІІ.2007 г. по т.д. № 327/ 2003 г. на СГС в частта, с която “К” Е. – гр. С. е осъдено да заплати на “Ф” АД – гр. В. сумата 156 236.41 лв. – договорна неустойка за забавено плащане и решението е отменено и искът е отхвърлен за сумата над 156 236.41 лв. до присъдения размер 243 702.92 лв.
Касационната жалба на “Ф” АД – гр. В. е срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен, с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Жалбоподателят счита, че касационната жалба е допустима по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като въззивният съд е решил въпроса за неустойката в противоречие с трайната практика на ВКС и правилното решаване на казуса се явява от значение за точното приложение на ЗЗД и ТЗ. В Молба от 23.VІ.2008 г. жалбоподателят приповтаря основанията за допускане на касационно обжалване, без да ги подкрепя с доводи и съображения.
Касационната жалба на “К” Е. – гр. С. е срещу решението в частта, с която искът е уважен, с оплакване за неправилност и за необоснованост. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа такива по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК счита, че 1. решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) да обсъди всички доказателства по делото – въззивният съд неправилно, в противоречие с доказателствата и в нарушение на това си задължение, е стигнал до неправилния извод, че се дължи неустойка за доставките, попадащи в обхвата на договора, като въз основа на посочените от жалбоподателя експертизи съдът е следвало да стигне до извода за недължимост на неустойката. Жалбоподателят сочи практика на ВКС относно задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) – Решение № 61/ 9.ІІ.2005 г. по т.д. № 458/ 2004 г. на ВКС и Решение № 1086/ 6.ІІІ.2008 г. по т.д. № 648/ 2007 г. на ВКС. Жалбоподателят излага, че: 2. въззивният съд неправилно и в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл за характера на постигнатата от страните С от 30.VІІ.2002 г. – не е съобразил декларативното и преобразуващо й действие и постигнатата изрична уговорка за прекратяване на отношенията и споровете по Договор от 27.ІІІ.2002 г. Жалбоподателят излага подробни съображения за характера на Споразумението, прави изводи за договорните си задължения и изпълнението им и заключава, че ищецът не може да има никакви претенции спрямо него и сочи приетото от ВКС в Решение № 985 от 27. ХІІ.2004 г. по т.д. № 97/ 2004 г. за силата на закон за стрините на постигната спогодба. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК жалбоподателят поддържа, че по съществения материалноправен въпрос за действието и последиците на спогодбата, въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с приетото от съдилищата по аналогични случаи: от Варненски апелативен съд в Решение от 17.V.2004 г. по гр.д. № 9/ 2004 г. и от ВКС в Решение № 985 от 27. ХІІ.2004 г. по т.д. № 97/ 2004 г. Заключава, че съобразно тези решения отношенията на страните по настоящото дело следва да се преценят с оглед постигнатото в спогодбата, а не с оглед предходните им правоотношения, както неправилно е сторил въззивният съд. По основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК счита, че съществените въпроси, по които съдът се е произнесъл – за действието и последиците на извънсъдебната спогодба – са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Страните не изразяват съответно становища по така поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, нито по основателността по същество на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно, постановено по жалби срещу първоинстанционно решение, че с въззивното решение съответно е уважен и отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
За да уважи в посочения размер иска за договорна неустойка за допуснатата от ответника забава в плащането на доставките през периода на срока на договора, въззивният съд е съобразил изпълнените доставки по сключените Договор от 28.ІІ.2001 г. със срок на действие до 31. ХІІ.2001 г. и Договор от 27.ІІІ.2002 г. със срок на действие до 31.ІІІ.2003 г. Взел е предвид уговореното от страните в Споразумение от 30.VІІ.2002 г. за погасяване на възникнали и изискуеми задължения по Договор от 27.ІІІ.2002 г. и е приел, че страните са изменили само сроковете за плащане на признатите от ответника задължения, че няма новация на същите, като споразумението е сключено при условие, че поражда действие само при изпълнение на уговореното с него. Съдът не е уважен довода на ответника, че споразумението съставлява нов договор, погасяващ старото правоотношение, включващо правото на ищеца да търси неустойка за забавено изпълнение.
По касационната жалба на “Ф” АД – гр. В.
Жалбоподателят сочи съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд – за дължимата договорна неустойка, поддържа, че касационната жалба е допустима по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като въззивният съд е решил въпроса в противоречие с трайната практика на ВКС и защото правилното решаване на казуса се явява от значение за точното приложение на ЗЗД и ТЗ. Така поддържаните основания не съдържат съображения защо жалбоподателят счита, че същественият материалноправен въпрос за договорната неустойка за периода 1.І.2002 г. – 27.ІІІ.2002 г. е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС. Развитите от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен иска, които основава на фактите по делото, твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доводите на страните и неизлагане на съображения по повдигнатия въпрос, както и оплакването за необоснованост на решението, съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че правилното решаване на процесния казус се явява от значение за точното приложение на ЗЗД и ТЗ. Законът изисква същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Като е основал съображенията си на фактите по делото, посочил е бланкетно текста на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и не е аргументирал твърденията си защо счита, че въззивният съд е разрешил въпроса за договорната неустойка в противоречие с практиката на ВКС и какво е значението на разрешените от въззивния съд съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
По касационната жалба на “К” Е. – гр. С.
По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК:
Жалбоподателят счита, че 1. решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) да обсъди всички доказателства по делото, включително и посочените от жалбоподателя експертизи, въз основа на които съдът е следвало да стигне до извода за недължимост на неустойката. Няма спор, че е трайна практиката на ВКС относно задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК, изразена и в посочените от жалбоподателя решения, но твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд при постановяване на решението, е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По поддържаното от жалбоподателя, че: 2. въззивният съд неправилно и в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл за характера на постигнатата от страните С от 30.VІІ.2002 г., като не е съобразил декларативното и преобразуващо й действие и изричната уговорка за прекратяване на отношенията и споровете по Договор от 27.ІІІ.2002 г. Няма спор, че постигнато между страните споразумение има за тях силата на закон, в който смисъл е и посоченото от жалбоподателя Решение № 61 от 9.ІІ.2005 г. по т.д. № 458/ 2004 г. на ВКС. Дали споразумението от 30.VІІ.2002 г. постигнато между страните, има характер на уточнително изявление за размера и изискуемостта на задълженията и начина на погасяването им или съдържа изявления за разпореждане с права, в който случай същото би имало характер на спогодба, е въпрос, който съдът разрешава като тълкува волята на страните, съдържаща се в споразумението с оглед конкретните данни по делото. Затова неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос за характера и значението на Споразумението от 30.VІІ.2002 г., е в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ако съдът е стигнал до неправилни правни изводи за характера и значението на Споразумението от 30.VІІ.2002 г. относно правоотношенията, породени от Договор от 27.ІІІ.2002 г., съответно за основателността на претендираната неустойка, ако се касае за необоснованост на решението с оглед действителната воля на страните, съдържаща се в Споразумението, това са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК жалбоподателят поддържа, че по съществения материалноправен въпрос за действието и последиците на спогодбата, въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с приетото от съдилищата по аналогични случаи и сочи съответно решение на Варненски апелативен съд и решение на ВКС. По изложените вече съображения искането за допускане на касационно обжалване поради противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за характера на постигната между страните спогодба е неоснователно, с оглед различния характер на споразумението във всеки конкретен случай – в едни случаи споразумението би имало характер на уточнителен протокол, съдържащ констатации, а в други – когато се правят волеизявления за разпореждане с права – на спогодба – като всеки случай е конкретен и различен, и обусловен от фактите по делото.
По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – неоснователно жалбоподателят поддържа, че същественият въпрос за действието и последиците на спогодбата, по които съдът се е произнесъл, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, по съображенията, изложени относно жалбата на “Ф” АД – гр. В..
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 13 от 18.ІV.2008 г. по гр.д. № 2074/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: