О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2384/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Л. срещу решение №169 от 09.01.2019г по в.гр.дело № 13772/2017г. на Софийски градски съд , с което в една част е отменено решение №87765 от 10.04.2017г на Софийски районен съд и са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.285, вр чл. 79 ЗЗД По иска с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД ,уважен частично, касаторката е осъдена в качеството си на солидарен длъжник да заплати половината от сбора на заплатените изцяло от ищеца погасителни вноски по два сключени кредита към „Банка Пиреос” АД за посочени искови периоди – сумата 8970 лв по ипотечен кредит от 19.7.2005г и сумата 5420лв по договор за жилищен кредит от 19.06.2008г,също така на основание чл.285,вр чл. 79 ЗЗД ответницата е осъдена да заплати на ищеца погашенията по нейни задължения, направени по различни кредитни карти към три банки, които плащания в присъдените размери от 502лв , 295 лв и 5794,17лв ищецът М., изпълнявайки поръчка на настоящата касаторка е направил без последната да му осигури средствата необходими за изпълнението на поръчката Решаващо е изтъкнато ,че ответницата не е доказала да е осигурила като доверител средствата , което е в нейна доказателствена тежест . Въззивният съд е приел по първия иск, че е била уговорена в полза на банката и е възникната солидарна отговорност на страните по делото по изтеглените два банкови кредита, не е установено нещо различно в отношенията между солидарните длъжници освен равна задълженост(чл. 127,ал.1 ЗЗД).Страните не са съпрузи. Плащанията са установени като извършвани единствено от ищеца ,по вноски и от негово име, видно от неоспорените вносни бележки.Недоказано е останало защитното възражение на ответницата ,че и тя е предоставяла парични средства за погасяване на задълженията , включително е изтъкнато ,че предвид събраните доказателства ищецът М. е реализирал доходи от строителен бизнес и търговски обект–кафене и е притежавал собствени средства за да прави погашенията през исковия период ,а това че не е декларирал своевременно част от доходите си може да съставлява евентуално нарушение на данъчното законодателство, но не е основание за извод , че същият не е разполагал със средства за да осъществи плащанията.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК , по два въпроса , свързани доказателственото значение на годишната данъчна декларация: 1.Представлява ли годишната данъчна декларация доказателство за отразените твърдения на декларатора за получени от него доходи , или е необходимо при оспорване размера на доходите те да се докажат с други доказателствени средства 2. Договори за заем , декларирани с данъчна декларация, имат ли достоверна дата спрямо трети лица само поради това, че са включени в декларацията. Сочи се противоречие с реш.№ 261/2014г ІІІ г.о, реш. №801/2009г ІV г.о на ВКС и др. , по първия формулиран въпрос. По същите въпроси се поддържа и основанието по чл.280,ал.1т.3 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ответника по жалбата П. М. М. ,чрез адв.М..По делото не е откривано производство по чл.193 ГПК , по отношение на представените по делото данъчни декларации на ищеца , фактите не са били въведени в спора , въпросите не са решаващо произнасяни и не са от решаващо значение. Цитираните от касаторката съдебни решения на ВКС, всички касаещи случаи на оспорване на документи , не обективират противоречие. Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
И по двата формулирани въпроса се засяга доказателственото значение на документ, чието съдържание не е от решаващо фактическо значение в настоящия спор. По отношение на обстоятелството чии са средствата,с които ищецът е плащал вноските от свое име съдът е изградил изводите си съгласно доказателствените правила,имайки предвид чия е доказателствената тежест при опровергаване, че при плащане ,за което е издаден и платежен документ парите са на платеца, посочен като такъв в документа, освен ако не се касае за семейни средства, но в случая страните не са в брак. Въззивният съд обстойно обсъждайки защитните възражения на ответница и ангажираните доказателстава действително е допуснал да се установява, че парите които М. е внасял не са изцяло негови , но е посочил, че тези твърдения не са доказани . В тази връзка са обсъдени и индициите , включително данъчните декларации и данните за източници на доходи при ищеца.
Отговорът на поставените в изложението въпроси няма да промени решаващите изводи на съда по решаващо произнесените правни въпроси , нито ще обуслови други доказателствени изводи : доказателственото значение на годишните данъчни декларации ,подавани от ищеца не би могло да доведе до други изводи относно факта,че той е платил със средства, които до установяване на противното,са негови. Платилият чуждо задължение не е длъжен да доказва произхода на парите, с които е платил, като условие за реализиране на своето материално субективно право при регрес , по- особено е положението при семейно поето солидарно задължение,но случайят не е такъв.
Върховен касационен съд е допускал касационно обжалване за да даде отговор на правни въпроси, обусловени от необсъждане на довод, или възражение от решаващо значение, но не когато тезите на защитата не са възприети от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата, изключващи претендирани от страната доказателствени изводи,или правни последици . Съответно, оценяването на едно доказателство при решаваща дейност на съда, когато при тази дейност е разрешен правен въпрос, допускането на касационно обжалване следва да се основава и на неговата относимост към релевантните за спора факти-обстоятелствата ,които подлежат на изясняване,определяни от съда съобразно спорния предмет.
В изложението защитата на касаторката не е развила съображения в обосновка на бланкетно поддържаното общо условие за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК . Никакви съображения не са изтъкнати и в насока кои решаващи изводи на въззивния съд обосновават твърдението за противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, именно по поставените в изложението правни въпроси. Липсва относимост на разрешените в цитираната практиката на ВКС въпроси (реш. №261/2014г ІІІ г.о , реш. № 748/2011г ІV г.о , реш. №375/2012г ІV г.о, по първия формулиран въпрос), към решаващото съображение на въззивния съд , израз на установеното в съдебната практика на ВКС правно разрешение, че когато един от солидарните длъжници удовлетвори кредитора,той придобива регресно право срещу другия,за да възстанови нарушеното имуществено равновесие .
Формулираният втори по ред въпрос,за доказателственото значение на данъчната декларация на ищеца,като непротивопоставим на ответницата ,трето лице документ по отношение достоверността на дата при декларирани от ищеца договори за заем , също няма връзка с решението по делото,нито обуславя изхода му,тъй като основанието на вземането си към ответницата по иска ищецът не е доказвал с тези декларации, нито с тях насрещната страна може да опровергае доказаните от ищеца релевантни факти по делото,а именно че той е платил и нейно задължение .
На ответника по жалбата се дължат разноски , установени в размер на 1430 лева
.
Воден от горното върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №169 от 09.01.2019г по в.гр.дело № 13772/2017г. на Софийски градски съд
Осъжда Н. П. Л. от [населено място] да заплати на П. М. М. , сумата 1430 лева разноски по делото за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .