3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
гр. София, 12.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Емил Томов
Членове: Д. Драгнев
А. Цонев
изслуша докладваното от съдията А. Цонев гр. д. № 3329/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от П. С. П. срещу решение № 597/25.04.2016г., постановено по в.гр.д. 564/2016г. на Пловдивски окръжен съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
В Изложението, жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи, наведени от жалбоподателя във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, както и всички доказателства по делото, допустими и относими към правния спор, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, в т.ч. и когато прилага разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препращайки към мотивите на същото решение? 2. Кой нормативен акт определя понятието „професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, в контекста на казуса, касаещ изискването „учител“- Инструкция 2/94г. на МОН, издадена на основание чл.91, ал.4 от П. или Закона за професионалното образувание и обучение и дали това понятие „учител“ се съотнася към изискването за образование за заемане на длъжността или към изискването за професионална квалификация? Жалбоподателят подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК по първия формулиран въпрос и основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК по втория поставен въпрос.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по трудово дело по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, намира че касационната жалба е редовна и допустима, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
По иск предявен от П. С. П. по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжността „младши учител“ и е бил уволнен на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ- поради липса на професионална квалификация „учител“. Като е повторил правните изводи на районния съд и ги е направил свои на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът още при постъпването на работа не е отговарял на нормативното изискване да притежава професионална квалификация „учител“, поради което за работодателя е възникнало правото едностранно да прекрати трудовия договор на посоченото основание. Според въззивния съд работодателят не е злоупотребил с право, тъй като изискването за професионална квалификация „учител“ е нормативно и е свързано със заповед на министъра на образованието и науката за завишени изисквания към лицата, заемащи тази длъжност с оглед нуждите на трудовия процес и повишаване на нивото на професионално образование. Също така е констатирал, че не е извършено съкращение в щата след уволнението на ищеца отново във връзка с възражението за злоупотреба с право.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът на въпроса от въззивния съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата или отговорът на въпроса да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първият поставен въпрос е процесуалноправен и се отнася до правомощията на въззивната инстанция по чл. 235 от ГПК и приложението на чл. 272 от ГПК. По него има задължителна практика на ВКС, което обуславя неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК.. С решение № 37 от 29.03.2012г. на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е направил свои фактически изводи и е повторил правните изводи на първонистанционния съд като ги е направил свои на основание чл. 272 от ГПК. В. решение съдържа мотиви, обсъдени са доказателствата по делото и доводите на страните, поради което не се констатира противоречие със задължителната практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 272 от ГПК.
Вторият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл. 124а, ал.1, във връзка с чл. 124 от П. и чл. 2 от Инструкция 2/94г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“ /отм. 27.09.2016г./ във връзка с пар.7 от П., са ясни и непротиворечиви, а именно, че за длъжността „младши учител“ се изисква професионална квалификация „учител“, т.е. понятието „учител“ се свързва с изискването за професионална квалификация, а не с изискването за образование.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 597/25.04.2016г., постановено по в.гр.д. 564/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: