О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
[населено място], 13.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3763 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №67 от 26.06.2014г., постановено по т.дело № 276/2013г. на Силистренския окръжен съд, търговски състав. С решението е потвърдено решение №35 от 13.05.2013г. по гр.дело № 713/2012г. на Силистренския районен съд. С това решение са отхвърлени исковете на дружеството – касатор срещу Д. Николова К. и К. Г. Л., че двамата дължат солидарно сумата от 9 061.66 евро , представляваща частично вземане по запис на заповед от 9.5.2008г., издаден от К. и авалиран от Л., за която има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 334/2011г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата К. Г. Л. и Д. Николова К., чрез адв. Ч. Н. в писмен отговор на касационната жалба излага становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
За да постанови обжалвания резултат – отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, Силистренският окръжен съд е приел, че записът на заповед издаден на 9.05.2008г. за сумата от 12 439.44 евро от ответницата К. и авалиран от Л., с падеж 1.06.2009г., обезпечава вземането на лизингодателя за първите 12 вноски по погасителния план на договора за финансов лизинг, с падежи от 1.07.2008г. до 1.06.2009г., но не и всички останали лизингови вноски с настъпил падеж след 1.06.2009г. Назначената ССЕ е установила погасяването на лизинговите вноски за периода 1.07.2008г. – 1.06.2009г., както и тези до 1.01.2010г., поради което обезпечителната функция на записа на заповед е отпаднала и задължените лица по заповедната книга са освободени от менителничното задължение. Що се касае за задължението за сумата от 6426.85 евро, то същото се дължи по договора за лизинг, но не и по издадената заповед за изпълнение на основание запис на заповед от 9.05.2008г. Съдът е приел, че общата формулировка в чл.5.1 на ОУ към договора за лизинг не изключва възможността записът на заповед от 9.05.2008г. да обезпечава изпълнението на първите дванадесет месечни вноски от погасителния план на договора за лизинг. Противното би създало неопределеност в отношенията между страните по договора за лизинг, ако се приеме, че всеки един от издадените записи на заповед, по уговорката в т.2 на Приложение №2 към договора за лизинг, обезпечава всеки един от исковете по договора за лизинг.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира следните два материалноправни въпроса: 1. Ако длъжникът е издал няколко записа на заповед в полза на кредитора за обща сума, която се дължи по сделката, всеки от записите на заповед гарантира плащане само на вземанията, произтичащи от договор за годината, за която е бил издаден съответния запис на заповед или отделните записи на заповед обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора, при условие е, че предявените ЗЗ са с настъпил падеж към датата на предявяването им в съдебно производство? и 2. ЗЗ издаден с цел обезпечаване на изпълнението на каузално правоотношение, обезпечава само изпълнението на вземания по сделката , които са станали изискуеми до датата на падежа му или менителничният документ може да бъде използван при образуване на заповедното производство за установяване и събиране на всички вземания по сделката на кредитора, които са станали изискуеми към датата на образуване на заповедното производство?
Като допълнителен критерий касаторът сочи т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а като противоречи съдебна практика решение № 241 по т.дело №279/2012г. на Русенския окръжен съд и решение от 2012г., постановено по в.т.дело №2611/2012г. на Варненския окръжен съд. Жалподателят се позовава и на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси имат връзка със спора по делото, но даденото в тях разрешение е в съответствие със съдебната практика по чл.290 ГПК, намерила израз в решение №108 от 22.07.2014г. по т.дело № 2418/2013г. на ВКС, ТК, Іт.о. и решение №171 от 11.11.2014г. по т.дело № 2913/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., първото от което е постановено при аналогична фактическа обстановка и при тълкуване на идентични клаузи на ОУ на договора за финансов лизинг и Приложение №2 към договора за лизинг. С постановените по реда на чл.290 ГПК решения е преодоляна противоречивата съдебна практика, намерила израз в цитираните от дружеството в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решения / на която се е позовал касаторът по т.дело № 2418/2013г. на ВКС, ТК, Іт.о./ относно приетото в тях, че с издаденият запис на заповед се обезпечава изпълнението на всички поети от издателя задължения по каузалното правоотношение, а не само тези с настъпила изискуемост към датата на падежа на ценната книга. Касаторът не обосновава селективния критерий по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по този селективен критерий. Критерият по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументиран с противоречивото разрешаване на казуси с идентичен предмет като този по конкретното дело. Тъй като обаче противоречивата съдебна практика е преодоляна с решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Силистренския окръжен съд по критерия „ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
В заключение, обжалваното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските:
Представени са договор за правна защита и съдействие № 57339 от 28.11.2014г. и № 57340 от 28.11.2014г. за заплатено адвокатско възнаграждение 1000 лв. Представени са ксерокопия на два договора за правна защита и съдействие № 50971 и №50972 от 10.08.2012г. за процесуално представителство по гр.дело №713/2012г. по описа на РС Силистра и два бр. ксерокопия на договори за правна защита и съдействие за процесуално представителство по т.д. №276/2013г. по описа на Силистренския окръжен съд. Последните четири договора, представени като ксерокопия, не касаят касационното производство, поради което същите не се вземат при определяне на дължимите за това производство разноски. Следователно на всеки един от ответниците се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №67 /26.06. 2014г., постановено по в.т.дело № 276/2013 г.
ОСЪЖДА „Х. А. – А.” О. да заплати на К. Г. Л., ЕГН [ЕГН] и на Д. Николова К. , ЕГН [ЕГН] разноски по 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: