О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
гр.София, 23.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2857 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 24.02.2014г. по гр.д.№164/2014г. на ОС Пловдив, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Д. А. У., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстнационното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. А., извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, със Заповед № 14/20.03.2013 г. на управителя на [фирма] – [населено място], възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „експерт стопанска дейност” и е осъдил дружеството да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 08.04.2013 г. – 08.10.2013 г. в размер на 4 045, 20 лв. / четири хиляди четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2013 г. до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. иск по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 4 045, 20 лева до пълния предявен размер от 5 336, 94 лева.
Прието е за установено по делото, че ищецът- ответник по касационната жалба, е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност ’’експерт стопанска дейност”, което правоотношение е прекратено, считано от 08.04.2013г., със Заповед № 14/20.03.2013г. от новоназначения след конкурс управител на дружеството – връчена на същата дата при условие на отказ от получаване, удостоверен с подписите на двама свидетели, като основанието за прекратяване е чл. 328, ал. 2 КТ.
Прието е, че след проведен конкурс за възлагане управлението на дружеството за спечелил конкурса с Решение на ОбС – П. № 210/30.11.2012г. е одобрена д-р Р. Д., възложено й е управлението на дружеството и е одобрен кмета на общината да сключи с нея договора за възлагане на управлението, като същият е сключен на 05.02.2013г. за срок от 3 години, считано от датата на подписването му.
След анализ на съдържанието на договора съдът е приел, че същият не съдържа нито бизнес задача, нито бизнес програма, а бланкетни формулировки, представляващи правомощия за фактически и правни действия по управлението на предприятието, поради което уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконно.
Изложени са съображения за това, че пред въззивният съд е представен анекс към договора за управление с разработена и предложена от д.р Р. Д. и приета от едноличния собственик на капитала бизнес програма с конкретни икономически параметри за всяка година от срока на управление относно инвестициите, ръст на планираната печалба, структура на разходите и приходите на лечебното заведение, който е сключен на на 16.09.2013г., поради което съдът е счел че същият не променя извода за незаконност на уволнението, доколкото законосъобразността му се преценява към момента на негово извършване – в случая от 08.04.2013г. Прието е, че меродавният момент за преценка законността на уволнението на основание чл. 328 ал. 2 КТ е датата на прекратяването на трудовия договор, към който момент в случая нито в договора за управление, нито в друг акт, стоящ извън него, но свързан с него, е имало бизнес задача и разрабатена програма на управителя.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: задължителен елемент от договора за възлагане управление на дружество ли е бизнес задача, включваща определени икономически показатели, може ли тази задача да е в други актове, а не в договора и следва ли тези документи, които съдържат бизнес задачата изрично да бъдат посочени в договора или е достатъчно страната да се позове на тях. Представя решение от 31.10.2013г., по гр.д.№2188/2013г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат, както и решение от 04.07.2013г. по гр.д.№1358/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че във всеки договор за управление следва да се съдържа бизнес задача, с конкретни показатели. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос за това задължителен елемент от договора за възлагане управление на дружество ли е бизнес задача, включваща определени икономически показатели. На същите в решението е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, на които се позовава в решението си въззивния съд, както и в представените от жалбоподателя такива. В същата се приема, че за законност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да е налице сключен договор за управление на предприятието, лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение да е служител от ръководството на предприятието, а правото по тази законова норма може да бъде упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за управление. Приема се, че същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, която управляващият да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Посочва се, че всички посочени по-горе предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.2 КТ за да е законно последното, както е прието и в обжалваното решение.
Така установената практика не е противоречива или неправилна, за да се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По въпросите може ли бизнес задачата да е изложена в други актове, а не в договора за управление и следва ли тези документи, които съдържат бизнес задачата изрично да бъдат посочени в договора или е достатъчно страната да се позове на тях, настоящият състав намира, че не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявените искове. Съдът не се е произнесъл по тези въпроси, а при спазване на задължителната практика на ВКС е счел, че законността на уволнението се преценява към момента на неговото извършване и изготвена по-късно бизнес програма не може да санира липсата й към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника по жалба сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2014г. по гр.д.№164/2014г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „М. -П.” Е. да заплати на Д. А. У. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: