О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
Гр. София, 24.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 511/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 282 от 13.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 226/2015 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 362 от 19.06.2015 г. по т. д. № 22/2014 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за признаване, че Р. Д. И., Д. И. И., И. Д. И. и [фирма] дължат солидарно на [фирма] сумите 71 505.14 лв. – главница по договор за банков ипотечен кредит от 14.08.2008 г. и анекс № 1/26.08.2009 г., 15 389.88 лв. – лихви по договора за кредит, изчислени за периода 15.01.2012 г. – 12.06.2013 г., и законна лихва върху главницата от 13.06.2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1044/18.06.2013 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4278/2012 г. на Великотърновски районен съд.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е възприел решаващия извод на първата инстанция за ненастъпила към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК предсрочна изискуемост на кредита поради неуведомяване на длъжниците, въпреки, че уведомяването за предсрочната изискуемост не е било спорно между страните и поради липса на спор първоинстанционният съд не е разпределял тежестта за неговото доказване в доклада по чл.146 ГПК. Според касатора, след като уведомяването на длъжниците не е било спорно и първоинстанционният съд не е давал указания за необходимостта от установяването му, въззивният съд не е имал правомощия да го отрече, без преди това служебно да е констатирал непълнотата в доклада по чл.146 ГПК, да е разпределил доказателствената тежест и да е предоставил възможност за представяне на доказателства за неговото осъществяване. В жалбата се навеждат и оплаквания за неправилна преценка на представените по делото доказателства, с които е предприето уведомяването на ответниците за предсрочната изискуемост на кредита, и за необоснованост на извода, че същите не доказват предсрочната изискуемост да е обявена на длъжниците до датата на подаване на заявлението.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което касаторът е формулирал следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК : „1. Допустимо ли е при прието с доклада по чл.146 ГПК за безспорно обстоятелството от първоинстанционния съд, че страните (длъжници/ответници) са уведомени за предсрочната изискуемост, обявена от банката, с решаващите мотиви в решението последното да бъде прието за спорно; 2. Дължи ли въззивният съд уведомяване на страните и съответно ново разпределение на доказателствената тежест в случай, че приеме за спорни и подлежащи на доказване факти и обстоятелства, различни от тези, установени от първоинстанционния съд в доклада по чл.146 ГПК”. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях няма съдебна практика.
В писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касация Р. Д. И. от [населено място] – чрез процесуалния си представител адв. М. М., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците по касация Д. И. И. и И. Д. И., действащ лично и в качеството на [фирма], не заявяват становища в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] установителен иск за съществуване на парично вземане към ответниците в качеството им на солидарни длъжници по договор за ипотечен банков кредит от 14.08.2008 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, Великотърновски апелативен съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че искът е неоснователен, тъй като уговорената в договора предсрочна изискуемост, с която ищецът – кредитор е обосновал вземането си, не е била обявена на кредитополучателя Р. И. и на солидарните длъжници И. И. и Д. И. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не е настъпила, съгласно задължителните указания в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. С мотив, че ищецът не е отправял надлежно искане до първоинстанционния съд вземането по кредита да се признае за съществуващо до размер на непогасените вноски, чийто падеж е бил настъпил до датата на заявлението по чл.417 ГПК, въззивният съд е счел, че искът не може да бъде уважен частично за тези вноски, каквото искане е заявено в жалбата.
Настъпването на предсрочната изискуемост на кредита като предпоставка за успешно провеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК е оспорено от ответниците – солидарни длъжници още с отговора на исковата молба /л.63 от т. д. № 22/2014 г. на Великотърновски окръжен съд/. В отговора ответниците са възразили, че с оглед уговорките в договора предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с неплащане на погасителна вноска, а предполага упражняване на правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което в случая не е сторено. Възражението, че не е извършено надлежно уведомяване на длъжника – кредитополучател за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем, е поддържано от процесуалния представител на ответницата Р. И. /кредитополучател/ и в хода на устните състезания пред първата инстанция. В изготвения доклад по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е квалифицирал факта на настъпване на предсрочната изискуемост като безспорен между страните, но въпреки това е приел представените с исковата молба покани за доброволно изпълнение, с които – според твърденията на ищеца, предсрочната изискуемост е обявена на солидарните длъжници. При постановяване на решението по съществото на спора съдът е съобразил възраженията на ответниците срещу надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и след обсъждане на поканите за доброволно изпълнение и на приложените към тях известия за доставяне е достигнал до извод, че от съдържанието на тези документи не се установява по категоричен начин изпратените от банката уведомления за превръщане на кредита в предсрочно изискуем да са достигнали до знанието на кредитополучателя и на солидарните длъжници.
В подадената до Великотърновски апелативен съд въззивна жалба ищецът [фирма] е изложил оплаквания за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и за неправилна преценка на представените в тази насока доказателства. По повод на оплакванията въззивният съд е обсъдил представените в първоинстанционното производство доказателства, за които ищецът е твърдял, че съдържат уведомления до длъжниците за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. В резултат на извършената преценка въззивният съд е достигнал до извод, аналогичен на приетия от първата инстанция – че от съдържанието на поканите за доброволно изпълнение и на обратните разписки към тях не може да се приеме категорично, че банката – ищец е уведомила длъжниците за превръщането на кредита в предсрочно изискуем и/или че неуведомяването се дължи на виновно поведение на длъжниците. В зависимост от този извод и съобразявайки задължителните указания в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че след като предсрочната изискуемост не е обявена на длъжниците до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя не е настъпила и искът по чл.422, ал.1 ГПК, основан на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По допускане на касационното обжалване :
Касаторът е аргументирал искането си за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с два процесуалноправни въпроса, за които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос – допустимо ли е с решаващите мотиви на съда да се приеме за спорно обстоятелството, че ответниците /длъжници по кредита/ са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита, след като това обстоятелство е обявено за безспорно в доклада по чл.146 ГПК, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Макар в доклада по чл.146 ГПК настъпването на предсрочната изискуемост да е посочено като безспорен между страните факт, първоинстанционният съд е допуснал и приел представените с исковата молба доказателства, с които според твърденията на ищеца е извършено уведомяването на ответниците за превръщането на кредита в предсрочно изискуем. Констатацията в доклада, че страните не спорят относно настъпването на предсрочната изискуемост, е невярна, тъй като с отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, в частност – обявяването й от кредитора. Оспорването е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на решението и с оглед липсата на твърдения на ищеца длъжниците да са уведомявани за предсрочната изискуемост с други доказателства, различни от представените с исковата молба, преценката дали е извършено надлежно уведомяване като предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост е основана върху наличните доказателства. След като ищецът е представил доказателствата, с които счита, че е изпълнил задължението си да уведоми длъжниците за упражненото право да трансформира кредита в предсрочно изискуем, и съдът е приел и обсъдил в решението си тези доказателства, неточният доклад по чл.146 ГПК не е довел до отхвърляне на иска по съображения за недоказаност на обстоятелство, прието в доклада за безспорно и ненуждаещо се от доказване /уведомяване на ответниците за обявяването на предсрочната изискуемост/. Посочената хипотеза би била налице, ако вследствие на неточния доклад ищецът е бил лишен от възможност да ангажира доказателства за установяване на релевантния за спора факт, но в случая ищецът е представил доказателствата, с които счита уведомяването за извършено, и въз основа на тези доказателства инстанциите по същество са изградили изводите си за недоказаност на спорния факт.
Изложените съображения са относими и към втория въпрос в изложението – дали въззивният съд дължи уведомяване на страните и ново разпределение на доказателствената тежест, когато приеме за спорни и подлежащи на доказване факти и обстоятелства, различни от посочените в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК. Преди всичко следва да се отбележи, че с оглед мотивите към първоинстанционното решение спорният характер на факта извършено ли е надлежно уведомяване на ответниците – длъжници за предсрочната изискуемост на кредита не е констатиран за пръв път от въззивната инстанция, за да е съществувало задължение за въззивния съд да извършва ново разпределение на доказателствената тежест и да предоставя възможност на ищеца – кредитор да представя доказателства за уведомяването. Дори да се приеме, че въпросът е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по повод на него не може да се допусне, тъй като процесуалните действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение са съобразени със задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според тези указания, въззивният съд /освен в хипотезата на дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация, довела до неточни указания към страните относно подлежащите на доказване факти/ не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото; В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решението на Великотърновски окръжен съд не съдържа оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по чл.146 ГПК, включително такива за неправилно квалифициране на факта на настъпване на предсрочната изискуемост като безспорен и за недаване на указания относно необходимостта от ангажиране на доказателства за уведомяване на длъжниците. Оплакванията в жалбата са за неправилна преценка на представените с исковата молба покани и обратни разписки, които според жалбоподателя – ищец доказват надлежното уведомяване, и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на факта на уведомяването. Предвид съдържанието на въззивната жалба въззивният съд не е имал правомощия да проверява правилността на извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия във връзка с доклада по делото и не е бил длъжен да дава указания на ищеца – жалбоподател относно подлежащия на доказване факт, че ответниците са уведомени за упражняването на правото за превръщане на кредита в предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Наличието на задължителна практика по въпроса в кои случаи въззивният съд дължи указания до страните относно необходимостта от ангажиране на доказателства за подлежащи на установяване правно релевантни факти прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с което е обосновано искането за достъп до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 226/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282 от 13.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 226/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :