О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
гр. София, 26.09.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 591 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 31.05.2010 год. по гр. д. № 431/2010 год. Софийски градски съд, при новото разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.10.1999 год. по гр. д. № 534/1993 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иска на Ц. Г. Р. и И. Г. М. по параграф 4”и” ПЗР на ЗСПЗЗ /отм. редакция/ относно недвижим имот, предмет на продажбата по нот. акт № */63 год. от ТКЗС „Г. К.” на С. Л. и Н. С., наследодатели на ответниците.
Ищците Ц. Р. и И. М., чрез пълномощника им адв. Р. К., обжалват въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неправилността му поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно обсъждането и преценката на събраните доказателства с молба за отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което предявеният установителен иск бъде уважен.
В представеното изложение към жалбата касаторите поддържат наличие на основания за допускане на касационното обжалване с довод за произнасяне на въззивния съд по въпроса за задължението му да обсъди всички допуснати и събрани доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка в противоречие на цитираната, но неприложена съдебна практика – ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, т. 19, Определение № 159 от 15.02.2010 год. на 3 г. о. на ВКС и Определение от 23.12.2004 год. по гр. д. № 248/2002 год. на 1 г. о. на ВКС. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното от касаторите възражение относно валидността на новите доказателства-протокол № 3 от 31.01.63 год. и доклади вх. № № 1156 и 5 от 12.04.64 год., което е обусловило и произнасянето по материалноправния въпрос за определянето на купувачите на имота. Поддържат, че разглеждането на спора от касационната инстанция би довело до усъвършенствуване на правоприлагането по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, както и до осъвременяване на собствената й практика.
Следователно, макар и да не е изрично посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение са тези по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Последното основание изрично се сочи в допълнителното изложение на касаторите, чрез адв. Д., в което се поддържат същите доводи за произнасянето по въпроса за преценката на доказателствата, както и за необосноваността на извода на съда за неприложимостта на параграф 4 „и” при установения според тях факт за използувано партийно и служебно положение при покупката на имота.
Ответниците Л. Ч., Д. Р. и Д. Р.-М., чрез адв. Св. З., оспорват касационната жалба, както и наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид изложените доводи и въз основа на данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният по параграф 4 „и” ПЗР на ЗСПЗЗ /в отменената му редакция/ е бил отхвърлен, въззивният съд е приел, че договорът за продажба на внесения в ТКЗС от наследодателя на ищците, сега касатори, имот не е сключен в нарушение на нормативните актове, нито е използувано партийно или служебно положение от купувачите, нито е налице злоупотреба с власт от тяхна страна. Приложимият закон при продажбата му от ТКЗС е ЗРПВПНИ от 1958 год. и предвиденият в него ред е спазен – взето е решение на ИК на СГНС за продажбата му, определени са купувачите и цената, съгласно чл. 1 от закона, за което е кредитирал представените писмени доказателства, установяващи тези факти. Обстоятелството, че купувачите на имота са притежавали качеството на активен борец против фашизма и капитализма – за Л., и пострадал от отечствената война и получаващ народна пенсия – за С., не означава предвиденото в пар. 4 „и” основание неправомерно използуване на служебно или партийно положение за сключване на сделката, тъй като тези привилегии са произтичали от закона и са били критерии за предпочитане спрямо останалите кандидати за закупуване на имота, като ирелевантно е обстоятелството за последващото отнемане на званието на Л., тъй като не е установена причината за това да е свързана с придобиването на имота. Липсват и доказателства за наличието на злоупотреба с власт от страна на купувачите по договора от 9.02.63 год.
Следователно, правният въпрос, обусловил извода на въззивния съд за неоснователност на установителния иск по пар. 4 „и” ПЗР на ЗСПЗЗ е валидността на договора за покупко-продажбата на имота, легитимираща купувачите като собственици поради липса на твърдените от ищците предпоставки за обратен извод. Последното е установено от събраните доказателства, които съдът е обсъдил и кредитирал, като доводите на касаторите, че е допуснато нарушение на процесуалния закон при преценката на доказателствата представлява касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е произнасяне по процесуалноправен въпрос, който да е обусловил изхода по делото. За да е налице основание за допускане на касационното обжалване правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението – съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В случая поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос не е такъв, а е относим към правилността на направените изводи, поради което и липсва основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което прави безпредметно обсъждане на останалите предпоставки за допускане на касацията за противоречие със сочената съдебна практика, част от която отделно от това е и неотносима с оглед липсата на позоваване на влезли в сила съдебни решения.
Горните съображения са относими и към допълнителното изложение на касаторите, с допълнението, че доводът за необоснованост на изводите на съда не са основание за допускане на касационното обжалване, а по въпроса за доказателствената сила на писмен документ липсват изложени съображения за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Налице са оплаквания за неправилността на решението, които не могат да бъдат обсъждани при липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Тъй като не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, квалифицирани с оглед съображенията в изложенията на касаторите като такива по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, Второ г. о. намира, че касационното обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска, водим от което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 47 от 31.05.2010 год. по гр. д. № 431/2010 год. на Софийски градски съд, по подадената от Ц. Г. Р. и И. Г. М., чрез адв. Р. К. и допълнителна такава, чрез адв. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: