3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
София, 27.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 665/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.П. – пълномощници на М. А. И.,А. И. Н. и В. А. Н. срещу въззивно решение № 14 от 04.01.2010 год.на Окръжен съд – Пловдив,постановено по гр.д.№ 2557/2009 год.,с което е отменено решение № 108 от 11.12.2008 год.,постановено по гр.д.№ 1674/08 год. на Пловдивски районен съд и е уважен предявения от И. С. И. и Злата П. Илиева срещу касаторите иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на вещите,поставени в общите части на съсобствената жилищна сграда – стълбището и площадките на таванското и избено помещение,пречещи им да упражняват правото си на собственост.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния и процесуалноправния въпрос свързан с абсолютно неправилното тълкуване и преценка от страна на въззивния съд на гласните доказателства по делото,събрани от първоинстанционния съд.Представя решение № 553/15.10.2009 год. на ВКС,І г.о. и решение № 1303/18.07.2003 год.на ВКС,ІV г.о. и поддържа ,че е налице противоречива съдебна практика по казуси идентични с настоящия.
Ответниците И. С. И. и Злата П. Илиева не взимат становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че от разпитаните свидетели в първоинстанционното производство е установено,че касаторите са складирали вещи в общите помещения на сградата – етажна собственост – по стълбищата и площадките към апартаментите,избените и таванските помощения,с което пречат на И. да упражняват правото си на собственост върху апартамента и общите части на сградата,препятстват достъпа им до таванските и избени помещения,както и възможността да се предвижват безпрепятствено до тях.
Касаторите не са обосновали релевираното в чл.280 ал.1,т.1 ГПК основание с конкретния въпрос. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.Касаторите не се позовават на такава практика.Доколкото обаче представят и се позовават на решения на ВКС следва да се прецени налице ли е основанието на чл.280 ал.1 ,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.В настоящия случай и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение е в съответствие с приложените, разглеждащи различни хипотези на иска по чл.109 ЗС ,макар и при друга фактическа обстановка,а именно защитата по негаторния иск,като защита правото на собственост срещу всяко неоснователно действие.В настоящия случай търсената защита от ищците И. е свързана с нарушаване на възможността да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата. Именно самото упражняване на правото на собственост върху тези общи части на сградата, се реализира от неговите носители, само ако те имат реална възможност за достъп до същите. По делото е установено с оглед на всички събрани доказателства, че ищците са лишени от този достъп и такъв не им се разрешава от ответниците – касатори, поради което напълно правилно съдът е констатирал, че е налице фактическият състав, предвиден в чл. 109 ЗС и предявената претенция от ищците е основателна и доказана.Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 04.01.2010 год.на Окръжен съд – Пловдив,постановено по гр.д.№ 2557/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: