2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
[населено място], 28.06..2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1764 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. А. Ч. от [населено място] и на Министрество на земеделието и храните [населено място] срещу въззивно решение № 387 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 3124/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Г. А. Ч. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 4015 от 3.08.2009 г. по гр.д. № 2805/2006 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 4 684 лв. и вместо него в този част е постановено друго, с което Г. А. Ч. е осъден да заплати на Министерство на земеделие и храните на основание чл.92, ал.1 ЗЗД неустойка в размер на 4 684 лв.
Министерство на земеделието и храните обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Г. А. Ч. иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.чл.280 и сл. ЗЗД за заплащане на сумата 29 500 лв., изплатена по договор за процесуално представителство, сключен между страните, както и в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.280 и сл. ЗЗД за сумата 568 897.90 щатски долара, претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца вреди от неизпълнение на договор за процесуално представителство № РД 51-45/15.07.2004 г.
Писмен отговор на касационните жалби не е подаден.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
По касационната жалба на Г. А. Ч.:
В изложение за допускане на касационно обжалва се поддържа, че по материалноправните въпроси: носи ли жалбоподателят отговорност за действията и бездействията на избрания от него и посочен като асистент /помощник/ в арбитражното производство адвокат Д. Т., както и отделни действия на адвоката при процесуално представителство, които не са довели до вреда на клиента, могат ли да се дефинират като неизпълнение и да се ангажира отговорност по чл.92 ЗЗД. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на иска за заплащане на неустойка на основание чл.92, ал.1 ЗЗД в размер на 4 648 лв. въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за процесуално представителство № РД 51-45/15.04.2004 г., който притежава правните белези на договора за поръчка. С този договор Министерство на земеделието и храните, [населено място] – ищец е възложило на ответника Ч., като последният е приел да осъществи процесуално представителство на министерството в арбитражна процедура, образувана във връзка със заведен иск от консорциум GES/BT в Международния арбитражен съд при Международната търговска камара в П..В същия е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задълженията на жалбоподателя. Съдът е приел, че жалбоподателя е допуснал неизпълнение на договорните си задължения, изразяващо се в неуведомяване на ищеца за молбата на едноличния арбитър за изпращане на държания от доверителя му оригинал на допълнително споразумение № 1, а ищецът е изправна страна по договора и може да претендира обезщетение в размер на уговорената неустойка без да доказва вредите от неизпълнението на задълженията на довереника.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Между Министерството на земеделието и храните, [населено място] и жалбоподателя е сключен договор за мандат, като в чл.5 от същия са посочени задълженията на довереника- жалбоподател, в които са включени и тези да предоставя копия от получена кореспонденция или съобщения във връзка със делото. Съгласно разпоредбата на чл.283, ал.1 ЗЗД довереникът трябва да извърши лично възложеното му действие, а разпоредбата на ал.2 установява, че може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване на неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди. Съгласно чл.283, ал.4, предл.второ ЗЗД довереник, който е имал право да се замести, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си. Вътрешните отношение между жалбоподателя и адвокат Д. Т. са извън предмета на договора. Не се касае до причина за неизпълнението, която не може да се вмени във вина на жалбоподателя, а до виновно неизпълнение от негова страна, което ангажира отговорността му и по чл. 92 ЗЗД.
Предвид на това не е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая по поставените от касатора въпроси по приложението на чл.92 ЗЗД е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По касационната жалба на Министерство на земеделието и храните:
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите относно съдържанието на задълженията на довереник по договор за поръчка, какво е действието на чл.281 ЗЗД в конкретния случай и каква следва да е отговорността от неспазването му от довереника, кои са основанията за отговорност на довереника, кои основания за отговорност произтичат от договора и кои се дължат на деликтна отговорност, кои са случаите на кумулиране на договорната с деликтната отговорност, налице ли е вреда, когато доверителят е осъден да заплати висока цена в резултат на неизпълнение на съществени задължения на доверителя, дължи ли се възнаграждение на довереника в случаи, когато от неизпълнението на негови съществени задължения за доверителя са настъпили значителни вреди. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. Ч. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.чл.280 и сл. ЗЗД за заплащане на сумата 29 500 лв., изплатена по договор за процесуално представителство, сключен между страните и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.280 и сл. ЗЗД за сумата 568 897.90 щатски долара, претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца вреди от неизпълнение на договор за процесуално представителство № РД 51-45/15.07.2004 г. Софийски апелативен съд е приел, че сключения между страните договор за мандат не е развален, поради което ответникът не дължи връщане на сумата 29 500 лв., която освен уговорено възнаграждение включва пътни, дневни и квартирни разноски за изпълнение на поръчката. Приел е, че ответника е представил отчет за извършеното, поради което заплатеното от жалбоподателя не съставлява вреда и не подлежи на обезщетение. За да отхвърли втория иск съдът е приел, че по делото не е установено намаляването на имуществото на жалбоподателя да е причинено от неизпълнение на поетите към него задължения от ответника. По сключения договор за мандат ответника не е поел задължение да осигури отхвърляне на предявените срещу доверителя му искове в арбитражното производство. Изложил е съображения, че с постановеното срещу доверителя решение същият е осъден да изпълни свое задължение към трето лице и това осъждане на арбитража не е вреда по смисъла на закона за осъдената в арбитражното производство страна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС жалбоподателят трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е значение за конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая поставените въпроси относно съдържанието на задълженията на довереник по договор за поръчка, какво е действието на чл.281 ЗЗД и каква следва да е отговорността от неспазването му от довереника, кои са основанията за отговорност на довереника, кои основания за отговорност произтичат от договора и кои се дължат на деликтна отговорност, кои са случаите на кумулиране на договорната с деликтната отговорност, налице ли е вреда, когато доверителят е осъден да заплати висока цена в резултат на неизпълнение на съществени задължения на доверителя, дължи ли се възнаграждение на довереника в случаи, когато от неизпълнението на негови съществени задължения за доверителя са настъпили значителни вреди касаят съществото на спора и са свързани с приетото от въззивния съд, с оглед установеното по делото, че по сключения между страните договор за мандат ответникът не дължи претендираните суми. Поставените въпроси касаят правилността на решението на въззивния съд в обжалваната му част, с оглед приетото въз основа на представения договор за мандат, че ответника не е поел задължение да осигури отхвърляне на предявения срещу доверителя му иск в арбитражното производство, както и че същият е представил отчет за извършеното по договора, което е основание за касиране по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 387 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 3124/2009 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :