О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
София, 22.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 305/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивно решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 736/2009 г. е подадена от М. Р. от гр. П.. Към жалбата е приложено уточнение за допускане на касационно обжалване и решение на състав на касационния съд.
Ответникът по жалбата П. у. „А”, гр. Д. счита, не са налице основания за касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 28. 10. 2009 г. е потвърдил решението на Плевенския районен съд по гр. д. № 4648/2008 г., с което е отхвърлен искът на М. Р. , с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ, за сумата 1771.47 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка от 16. 9. 2008 г. до 16. 12. 2008 г.. Съдът е установил, че при прекратяване на трудовото правоотношение на Р. от 16. 9. 2008 г., тя е получила трудовата си книжка, но впоследствие я е предала на служителка от административната служба на ответника за изготвяне на документи за трудовия й стаж във връзка с пенсионирането и след изготвянето на документите е получила отново трудовата си книжка през ноември 2008 г. и на 13. 11. 2008 г. е представила трудовата книжка и документите в РУСО гр. П. за изчисляване на пенсията.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се твърди, че решението е в противоречие с установената съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона. Доводите са необосновани, тъй-като допускането на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК предполага произнасяне на въззивния съд по конкретен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Само фактът на отхвърляне на иска по настоящото дело и наличието на решения на други съдилища, с които са били уважени искове за обезщетение поради незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя, не означава че е налице противоречива съдебна практика по приложението на закона – чл. 350, ал. 1 КТ. Въззивният съд е взел предвид законовото изискване към работодателя за незабавно предаване на трудовата книжка на уволнения работник, но въз основа на доказателствата по делото е приел, че ответникът не е нарушил това свое задължение. В случая, жалбоподателката оспорва доказателствения извод на съда, но преценката на доказателствата не представлява произнасяне по принципен правен въпрос, което би могло да бъде основание за допускане на касация при съответните допълнителни условия – противоречива практика по въпроса или значението му за точно прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28. 10. 2009 г. по гр. д. № 736/2009 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на М. И. Р.
ОСЪЖДА М. И. Р. да заплати на П. у. „А”, гр. Д., област П. сумата 200 /двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: