О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
гр.София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №414 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. К. М. от с. Е., общ. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. П, против решението от 06.11.2008г., постановено по гр.д. №662/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 09.04.2008г. по гр.д. №137/2003г. на Старозагорски районен съд, с което е уважен предявения от И. А. А. от гр. С., срещу Д. И. Б. и С. К. М. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. А. А. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е молба от Д. И. Б., чрез особения представител адв. Л, с която заявява, че се присъединява към касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от И. А. А. срещу Д. И. Б. и С. К. М. иск за обявяване за окончателен на сключения на 11.08.2000г. между Д. И. Б. и С. К. М. като продавачи и И. А. А. като купувач, предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който Д. И. Б. и С. К. М. продават на И. А. А. апартамент в гр. С., за сумата от 9500щ.д., от която купувачката е заплатила на 01.09.2000г. 5000щ.д., при условие, че И. А. А. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението заплати на Д. И. Б. и С. К. М. сумата от 4500щ.д., представляваща отстатъка от продажната цена.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за валидността на предварителния договор е разрешен в противоречие с решение №746 от 28.09.2001г. по гр.д. №129/2001г. на ВКС, ІІг.о., с което е прието, че предварителният договор прикрива обезпечение на даден от купувача на продавача заем, поради което е нищожен с оглед разпоредбата на чл.152 от ЗЗД. В разглежданият случай установената фактическа обстановка е различна от тази, при която по приложеното решение е прието, че процесният договор е сключен срещу дадена сума в заем и за да бъде обезпечено връщането й, собственикът на апартамента е подписал предварителен договор за продажба на апартамента на заемодателя. Поради това не може да бъде прието, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение. Приложени са решение №533 от 30.06.1999г. по гр.д. №125/1999г. на ВКС,ІІг.о., с което е прието, че с решението си съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор, както страните са ги уговорили. Касаторите не релевират в касационната жалба да е внесено от съда изменение в клаузите на предварителния, поради което не може да се приеме, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с приложеното решение на ВКС. Приложено е ТР №94 от 07.09.1970г. по гр.д. №82/70г. на ОСГК на ВК, но не е формулиран правен въпрос, който според жалбоподателката е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна практика, нито такъв въпрос се извлича от съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос и не е посочена противоречива практика на съдилищата по него.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормите на чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.26 от ЗЗД, чл.30 от ЗЗД и чл.298, ал.1 от ГПК/отм./, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване и по приложението им има установена практика на ВКС. В изложението на основанието се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 от ГПК.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.11.2008г., постановено по гр.д. №662/2008г. на Старозагорски окръжен съд, по касационна жалба на С. К. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: