О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №611/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от П. Й. П., чрез адвокат Х. М., с вх.№8156 от 14.08.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Определение №1718 от 08.08.2012 г. по гр.д.№8501/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е оставена без разглеждане въззивната частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане от 27.07.2011 г. по гр.д.№8501/2011 г. на Софийския градски съд, І-1 състав, с което поради неуважаване искането на жалбоподателя с правно основание чл.83, ал.2, т.3 и т.4 ГПК за освобождаването му от държавна такса, е разпоредено по иска му с правно основание чл.226, ал.1 КЗ да внесе такава в размер на 2266.30 лв. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че определението с правно основание чл.129, ал.2 във вр. с чл.127, т.2 ГПК не подлежи на обжалване.
Частният жалбоподател П. П. чрез адвокат Х. М. твърди,че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.83, ал.1,т.4 ГПК, в която хипотеза основанието за освобождаване от държавна такса произтича от закона.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Принципно правилни са мотивите на Софийския апелативен съд, че разпореждането, с което на ищеца се указва да отстрани нередовността на исковата молба, състояща се в невнасяне на държавна такса, не подлежи на обжалване. Правилни са и констатациите му, че след като ищецът се освобождава от държавна такса на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК, неправилно му е указано да внесе държавна такса с аргумент от чл.83, ал.2, т.3 и т.4 ГПК.
Неправилно, обаче, въззивният съд е приел, че единственото подлежащо на обжалване определение, това от 30.06.2011 г. по гр.д.№8501/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, е влязло в сила. На датата 30.06.2011 г. са постановени две разпореждания по гр.д.№8501/2011 г. на Софийския градски съд: едно, с което се указва на жалбоподателя да внесе посочената държавна такса в размер на 2 266.30 лв., и другото, с кое е отказано освобождаването му от внасяне на държавна такса. На 18.07.2011 г. жалбоподателят е получил съобщение за първото разпореждане, видно от възпроизведеното му съдържание на лицевата страна на съобщението, намиращо се на стр.52 от делото. Жалбоподателят не е получил съобщение за разпореждането с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, липсват и данни за връчването му съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК, поради което подадената въззивна жалба с вх.82950/21.09.2011 г. е в срок. В нея се съдържат доводи за наличие на основанията за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК. Самият въззивен съд е направил констатация, че неправилно Софийският градски съд при наличието на тази хипотеза е отказал освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което постановеният диспозитив е в противоречие с мотивите на обжалваното определение. След отмяната му, както и на разпореждане от 30.06.2011 г. по гр.д.№8501/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането на П. Й. П. за освобождаването му от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, делото ще следва да бъде върнато на Софийския градски съд за произнасяне по искането на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК.
Жалбоподателят не е внесъл държавна такса по настоящата частна жалба, но на основание чл.83,ал.1, т.4 ГПК не дължи такава, поради което не следва да се присъжда.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1718 от 08.08.2012 г. по гр.д.№8501/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, както и разпореждане от 30.06.2011 г. по гр.д.№8501/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането на П. Й. П. за освобождаването му от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за произнасяне по искането П. Й. П. за освобождаването му от държавна такса на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК в производството по иска му с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: