3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 02.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Е. ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 790/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. Т. Т. от гр. София, чрез особения му представител адв. К. Г. П. от С., срещу разпореждане от 29.03.2010 г. на СГС, с което се връща касационната му жалба с вх. № 12 723/22.02.2010 г., подадена срещу решение от 05.01.2010 г., постановено по гр. д. № 3 468/2008 г. на СГС, поради неизпълнение на дадените от съда указания за мотивиране основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, за представяне съответните съдебни актове, обуславящи противоречива практика и документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, както и срещу разпореждане от 18.05.2010 г. на СГС, с което се връща частна жалба с вх. № 29 468/22.04.2010 г., поради невнасяне на държавна такса в размер на 15 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваните разпореждания са неправилни, като е изложил подробни съображения. Моли да бъдат отменени атакуваните съдебни актове, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба „ДЗИ – Общо застраховане” АД гр. София поддържа становище, че обжалваните разпореждания са правилни и следва да бъдат оставени в сила.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
С решение от 05.01.2010 г., постановено по гр. д. № 3 468/2008 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 841/2007 г. на Районен съд гр. София, 70-ти състав, с което М. Т. Т. от гр. София е осъден да заплати на З. „ДЗИ – Общо застраховане” гр. София на осн. чл. 402, ал. 1 (отм.) от ТЗ сумата от 2 941 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 4201213057548/2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 19.01.2007 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 13.07.2005 г. до 19.01.2007 г. в размер на 560,65 лв. Ответникът (жалбоподател в настоящото производство), чрез назначения му от съда особен представител адв. К. Г. П. е депозирал касационна жалба с вх. № 12 723/22.02.2010 г., която въззивният съд е върнал с разпореждане от 29.03.2010 г., тъй като не са изпълнени указанията му – не са изложени и мотивирани основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не са представени съответните съдебни актове, в случай, че се позовава на противоречива практика, както и документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС за произнасяне по допускане на касационно обжалване. Депозирана е частна жалба с вх. № 29 468/22.04.2010 г. срещу разпореждането за връщане от адв. П., която с разпореждане от 18.05.2010 г. е върната от СГС, поради невнасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС.
Обжалваните разпореждания са неправилни.
С разпореждане от 24.02.2010 г. на Софийски градски съд са дадени указания на касатора за привеждане на касационна жалба в съответствие с изискванията на действащата в момента процесуална уредба, а именно – не са изложени и мотивирани основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не са представени съответните съдебни актове, в случай, че се позовава на противоречива практика, както и документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС за произнасяне по допускане на касационно обжалване.
Съобщението за дадените указания е получено на 05.03.2010 г. и в указания от съда срок адв. П., в качеството му на особен представител на М. Т. Т. е представил молба с вх. № 18 123/12.03.2010 г., която по своята същност представлява изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос, които е от съществено значение за изхода на делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК, като е изложена и съответна аргументация за наличието им. Въпреки, че не е посочена изрично цитираната разпоредба, това се извежда от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Представено е и решение № 1 041 от 01.07.1999 г. по гр. д. № 340/1999 г. на ВКС, V ГО, с което касаторът обосновава твърденията си. По отношение на задължението за внасяне на държавна такса е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 ГПК.
При тези данни жалбоподателят е изпълнил указанията на съда и е отстранил в срок констатираните нередовности, поради което въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е върнал касационната жалба Преценката на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК е от компетентността на ВКС.
Частната жалба на М. Т. Т. срещу разпореждането на СГС от 29.03.2010 г. е върната от въззивния съд, тъй като не е внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС.
Видно от данните по делото, с протоколно определение от 14.12.2007 г. (л. 57) на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) СРС е назначил адв. К. Г. П. от С. за особен представител на М. Т. Т. от гр. София. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК такси и разноски по производството по делата не се внасят от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен. Това обстоятелство не е съобразено от въззивния съд и дадените от него указания за внасяне на държавна такса са неправилни.
По изложените съображения разпорежданията от 29.03.2010 г. и 18.05.2010 г. на Софийски градски съд са неправилни и следва да бъде отменени, а делото върнато за извършване на следващите процесуални действия във връзка с администрирането на подадената касационна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.03.2010 г. на СГС, с което се връща касационната жалба с вх. № 12 723/22.02.2010 г., подадена срещу решение от 05.01.2010 г., постановено по гр. д. № 3 468/2008 г. на СГС, както и разпореждане от 18.05.2010 г. на същия състав, с което се връща частна жалба с вх. № 29 468/22.04.2010 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на постъпилата касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: