4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
С., 20,12,2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №487/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Е. Я. от[населено място] против решение № 1480 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 1022/2009 г. на В. окръжен съд .
Ответникът по касация- В. М. Я. от[населено място] е на становище, че жалбата е основателна.
Ответникът по касация – [фирма] –[населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, след като е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е заявил, че счита, че е „налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК”. Решението било неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон, довело до „ явна необоснованост на съдебния акт”, което обосновавало основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и разрешения от въззивния съд материалноправен и процесуалноправен въпрос / непосочен/ бил от значение за точното прилагане на закона.Страната е поддържала, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд бил направил неправилен извод по отношение на тълкуване на нормата на чл.140, ал.4 ТЗ. В тази връзка е изложено подробно разбиране относно приложението на посочения текст, свързан с обосноваване на конститутивния ефект на вписването като условие за настъпване на целената правна промяна.Направен е извод, че неправилно било „ приложението на материалния закон от въззивната инстанция, тъй като същата не съобразила и оповестителното действие на вписването”. Страната е заявила, че предмет на подадената от нея касационна жалба „ въз основа на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно материалноправния въпрос по делото касаещ правнорелевантния момент за настъпване на подлежащите на вписване обстоятелства по чл.140, ал.4 ТЗ за трети лица и отразеното в електронния регистър на НИС „Д.” „/ буквално/, като в този смисъл / непояснен/ била и трайната съдебна практика – изброени решения на ВКС. Посочено е, че „този въпрос” бил решаван противоречиво и от съдилищата- цитирани решения на БОС и ЛОС. Касаторът е заявил, че друг материалноправен въпрос бил „ удостоверението за актуално състояние на дружеството- продавач от НИС „ Д.”, което не отразявало вярно вписаните в търговския регистър данни”.В тази връзка страната подробно е изложила установените според нея факти по спора и е развила своето разбиране по въпроса относно ползването на информационните услуги на НИС „ Д.”. Като „ основание за допустимост на касационно обжаване” са развити доводи, за това, че съдът не бил обсъдил всички доказателства събрани по делото, което било в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е още и това, че липсвала „ адекватна защита на търговското дружество- продавач”, тъй като всички съобщения и книжа били „осъществявани от К. де М. – лице което не е имало качеството на управител и представител на дружеството [фирма] –[населено място]” , което било преобразувано в ООД. От така посоченото е изведено, че „ не са направени постъпки за отстраняване на нередовността на предявения иск, което било ограничило правото на страната от участие в процеса, което било в абсолютно противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС по този материалноправен и процесуалноправен въпрос / неуточнен/”.Посочена е т.17 ТРОСГК №1/01г. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд,а със становището на страната, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни решения и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая са сочени две решения, които имат относимост към разглежданото основание – решение №690 от 03.12.2008г. на ВКС по т.д. №349/08г. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, с което изрично е прието, че вписването по чл.140, ал.4 ТЗ има конститутивен ефект. С това решение е бил разрешен със задължителна практика въпроса относно действието на вписването по цитираната норма, поради което приложените съдебни актове, които противоречат на този извод са ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разрешенията, обаче, дадени с това решение на ВКС, са в пълно съответствие с приетото от въззивния съд, за това че решенията относно обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, имат действие за трети лица от вписването им в търговския регистър, т.е. вписването има конститутивен ефект, къкъвто, както изрично е подчертал и въззивния съд бил и разглеждания случай. Решаващият състав, с оглед така приетото е съпоставил датата на вписване на тези обстоятелства по конкретния спор – 18.05.2006г. с датата на осъществените продажби- 23.05.2006г. и е направил извод за това, че към момента на сключване на сделките правноорганизационната форма на дружеството вече е ООД, тъй като преобразуването на дружеството от ЕООД в ООД, както и приемането на новия съдружник са обстоятелства надлежно вписани в търговския регистър преди продажбите. Следователно, тъй като не е налице противоречие с решението на ВКС по чл.290 ГПК, а е установен идентитет на правните изводи по разгледания от страната въпрос, то и не се обосновава основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.Посоченото противоречие с т.17 на ТРОСГК на ВКС на РБ №1 /00г.е мотивирано с фактически и противоречиви доводи, без да се сочи точно кой е въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд при такова противоречие, нито е посочено в какво се състоят „нередовностите на предявения иск” за да може да бъде извършена преценка за такова противоречие.Следователно и изложеното за „ адекватната защита на търговското дружество продавач” не обосновава довод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По хипотезата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отбележи, че приложените решения, за които няма данни да са влезли в сила са ирелевантни за това основание, тъй като не обективират валидно съдебна практика по смисъла на текста – арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Освен това не решението / както е посочила страната/, а само конкретно поставен правен въпрос следва да бъде решен противоречиво в сравняваните съдебни актове.Доколкото поставения въпрос за действието на вписването по чл.140, ал.4 ТЗ беше разгледан с оглед наличие на задължителна практика и в този смисъл не е обосновано противоречие с нея, не следва да се разглежда и съпоставянето с другите решения на ВКС, обективиращи казуална практика в същия смисъл.
Поставеният въпрос относно правното значение на удостоверението на НИС „ Д.”, не е формулиран прецизно, тъй като съдът е приел изрично, че факта, за това че представеното удостоверение от тази система не е отразявало вярно към 22.05.2006г. вписаните на 18.05.2006г. обстоятелства относно дружеството е от значение единствено за гражданската отговорност на издателя на удостоверението, но не може да промени обективно осъществения факт на вписването на тези обстоятелства в търговския регистър, нито значението му по отношение на трети за дружеството лица. Посочено е също така, че страната е разполагала с възможността предвидена в чл.30 от Наредба № 14/91г. за водене и съхраняване на регистрите на вписванията / ДВ бр.62/91г./ да се снабди с удостоверение от В. окръжен съд, издадено при спазване изискванията по посочения текст. Спрямо тези изводи на съда, страната не е формулирала релевантен въпрос, но също така и в тази връзка не е развила доводи по основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, свързани с подробно мотивираното й становище относно значението на удостоверението от НИС „Д.”. В приложените решения такъв въпрос изобщо не се разглежда, а и страната в изложението си не твърди това.Следователно, не се обосновава довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Подробно развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт, са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на различни въпроси, нито оплакванията за неправилност на съдебния акт. Освен това, както неправилността на установената практика, така и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище по основателността на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1480 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 1022/2009 г. на В. окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: