ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 851
София, 23 ноември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3213 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 651/05.04.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5351/2015, с което е обезсилено решение № 5515/27.07.2015 на Софийски градски съд по гр. д. № 11538/2011, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 472, вр. с чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) за прогласяване на нищожността на нотариални удостоверявания и е прекратено производството по делото в тази част, както и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожност на договор за дарение по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
Недоволна от решението е жалбоподателката А. В. Д., представлявана от адвокат С. Б. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на установителен иск за факт, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се на противоречие с Решение № 16/14.02.2011 на ВКС по гр. д. № 236/2010.
Ответникът по жалбата К. В. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл. 472, вр. с чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) за прогласяване нищожността на нотариални действия – удостоверяване подпис върху пълномощно и делкарации, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като страните разполагат с друг иск за предявяване последиците на тази нищожност. По иска по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за дарение, сключен при липса на съгласие, съдът е приел, че същият е неоснователен, тъй като дарителката – майка на страните по делото е упълномощила надлежно ответника да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от имота. Съгласно заключенията по приетите по делото съдебно медицинска и съдебно-почеркова експертиза, дарителката М. К. П., въпреки влошеното си здравословно състояние (преживяла 2 инсулта през 2001 г. и през 2004 г. с пареза на лявата половина на тялото), е могла да подписва с дясната си ръка и подписите върху пълномощното и декларациите са били положени от нея, макар да е била със силно увредено зрение, според показанията на свидетелката Г., непосредствено преди смъртта си е гледала телевизия и е четяла програмата с помощта на очила.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да е обусловил решението по делото, той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито се разрешава противоречиво от съдилищата (касаторката не е приложила решения на съдилищата в противоположен смисъл). Иск за прогласяване на нищожността на нотариално удостоверяване не съществува. Нотариално удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията, посочени в чл. 576 ГПК (чл. 472 ГПК отм.), но страната не разполага с иск за прогласяване на тази нищожност, тя може да предяви иск за последиците от тази нищожност за гражданските правоотношения между страните. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК отм.) иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в случаите изрично предвидени в закон. Представеното от касатора решение Решение № 16/14.02.2011 на ВКС по гр. д. № 236/2010 е неотносимо в конкретния случай, тъй като касае допустимостта на решение, постановено по въззивна жалба, която е подписана от неуточнено лице и възможността на назначения особен представител да потвърди процесуалните действия на лице с неустановена самоличност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 651/05.04.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5351/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.