О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
гр.София, 27.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2543 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 466 от 27.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2441 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 4126 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 13864 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд в частта за признаване за установено на основание чл.124, ал.4 от ГПК по иска, предявен от „Ер джи проджект мениджмънт“ против [фирма] и [фирма], че акт-образец № 10 от 15.06.2015 г. по чл.7, ал.3, т.10 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, е неистински документ, като производството по този иск е прекратено.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по въпроса дали е допустим иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4 от ГПК, ако ищецът разполага с осъдителен иск, в производството по който истинността на документа може да бъде проверена инцидентно или оспорена по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. Формулирани са различни разновидности на бъдещия спор-за извършени, но неприети и незаплатени строителни и монтажни работи, относно доставени и неупотребени строителни материали, относно непозволено увреждане. Касаторът счита, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на цитираната от него практика на ВКС, а ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълкувателно дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал въззивният съд, е неотносимо към спора.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма] считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
[фирма] е изложило в исковата молба, че по силата на договор за строителство с [фирма] е следвало да извърши строителни и монтажни работи на вилна сграда, като при изпълнението на задълженията се е наложило извършването на допълнителни работи. Заради възникналите спорове с инвеститора строителството е било спряно и се наложило съставяне на акт-образец № 10, който обаче е бил издаден без съгласието на строителя. Според ищеца актът е бил антидатиран от неговите съставители, които са превишили пределите на своята компетентност, фактическите констатации в акта не съответстват на действителното положение и актът не е съставен по предвидения в Наредба № 3/31.07.2003 г. ред, поради което не може да бъде годно доказателство за обстоятелства, свързани със строежа. Посочвайки, че има неудовлетворени вземания за извършени строителни и монтажни работи, а съгласно чл.1, ал.4 от Наредбата актовете имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите, ищецът е поискал от съда да признае този акт за неистински документ. Варненският районен съд е уважил иска, но по жалба на [фирма] и [фирма] Варненският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение спрямо тях и е прекратил производството. Този съд е приел, че ищецът няма правен интерес, позовавайки се на ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълкувателно дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според съда в тълкувателното решение се съдържа общият принцип, че спорът за истинността на документа трябва да бъде повдигнат и решени във висящия процес, а не по друго дело, за да се предотврати възможността на страната да заобиколи предвидената в чл.133 от ГПК преклузия. Ако страната не е пропуснала срока по чл.133 от ГПК, производството по оспорването на документа може да се развие във висящия процес и тогава на още по-силно основание отделен иск за неистинност на документ би бил недопустим.
При тези мотиви на въззивния съд отговорът на поставения от касатора въпрос за правния интерес да се предяви иск за неистинност на документ, ако ищецът разполага с осъдителен иск, който още не е предявен, е от решаващо значение за изхода на спора. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос противоречи на посоченото от касатора решение № 131 от 27.06.2013 г. по т. д. № 621/2012 г. на Второ Т.О. на ВКС и на цитираната в него практика на ВКС. Според тази практика установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, специфичен за делото. Преценката за наличие на конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права. Наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване неистинност на акт по Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство е признато също в определение № 227 от 22.03.2012 г. по ч. гр.д. № 72/2012 Г., ІV Г. О. на ВКС. Решението на въззивния съд не съответства и на ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълкувателно дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на това тълкувателно решение не се съдържа приписаният му от въззивния съд общ принцип за задължително разглеждане на иска за неистинност на документ само в производство, образувано по друг иск, обусловен от тази неистинност. По тези съображения настоящата инстанция приема, че на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/ редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставения от касатора въпрос.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 466 от 27.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2441 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 40 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: