О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 27.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1498 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. Е. С., Ю. И. С., Е. И. С. и Б. И. С., подадена чрез адв. М. И. Ш. –КАК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд 1967/10.12.2012 год., по т.д.№ 2573/2012 год., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 294 от 02. 05. 2012 год., по гр.д.№ 6063/2011 год. са отхвърлени, като неоснователни, предявените от настоящите касатори, активно субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] за сумата общо от 200 000 лв. /по 50 000 лв. за всеки един от тях/ и в тяхна тежест са поставени направените от ответника във въззивното производство деловодни разноски в размер на сумата 1000 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция.
Основно касаторите изразяват несъгласие с извода на въззивния съд, че вредоносният резултат е съпричинен от общия им наследодател при съвместна вина в размер на ? , поради което определеното обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди следва да бъде намалено в същото съотношение.
В касационната жалба са изложени и подробни съображения срещу размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че той е значително занижен спрямо приетото в съдебната практика обезщетяване за неимуществени вреди при настъпила смърт на наследодателя на ищците.
Приложното поле на касационното обжалване и обосновано с твърдението, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 45 от 15.04.2009 год., по т.д.№ 525/2008 год. на ІІ т.о.; № 159 от 24. 11. 2010 год., по т.д.№ 1117/2009 год. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.2010 год., по т.д. № 35/2009 год. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 год., по т.д.№ 623 / 2011 год. на ІІ т.о.; № 59 от 10.06.2011 год., по т.д.№ 286/2010 год. на І т.о.; № 153 от 31.10.2011 год., по т.д.№ 971/2010 год. и № 169 от 28. 02. 2012 год., по т.д.№ 762/2010 год. на ІІ т.о..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на касаторите и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел за основателно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалия наследодател на ищците, като е приел, че приносът на същия, с оглед неадекватното му за пътната обстановка поведение, нарушаващо разпореденото от чл.113, ал.2 ЗДвП е в размер на ?. При обосноваване на елементите от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал на неоспореното заключение на изслушаната авто-техническа експертиза, според констатациите на която, ако пострадалият, като пешеходец би продължил пътя си напред, без да се връща обратно в лявата лента, след като е започнал пресичане, то водачът на процесния л.а., причинил ПТП е имал техническата възможност да предотврати удара, при предприетата от него маневра „заобикаляне отляво”.
С оглед приетото съотношение при съпричиняване на вредоносния резултат с ? е намалено и определеното на ищците обезщетението за причинените неимуществени вреди на всеки един от тях.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД има обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Основателно е и позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана както в цитираните от касатора решения на касационната инстанция, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, така и в служебно известното на настоящия съдебен състав ППВС № 17/63 год., за да е налице принос на пострадалия, то следва с поведението си същият пряко да е създал предпоставки за настъпване на деликта, като този принос е съставомерен само когато е изразен в определено действие или бездействие, а съотношението му следва да се преценява с оглед на основния фактор причинил съответното ПТП.
Обстоятелството, че в случая въззивният съд е приел равен принос на пострадалия и делинквента, без да отчете установеността на основания фактор, причинил ПТП сочи, че при разрешаване на поставения от касаторите правен въпрос е налице отклонение от горепосочената задължителна практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се касае до следващия формулиран материалноправен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД, то макари и същият да е релевантен за изхода на делото, по отношение на него е останало недоказано селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция изцяло се е съобразила с постановките в ППВС № 4/68 год. относно критериите при определяне на справедлив паричен еквивалент за понесените от увреденото лице морални болки и страдания.
На осн. чл.84, ал.1, т.4 ГПК касаторите са освободени от заплащане на държавна такса, поради което не следва да бъде определяна такава по Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1967/10.12.2012 год., по т.д.№ 2573/2012 год., по касационната жалба на Ф. Е. С., Ю. И. С., Е. И. С. и Б. И. С., подадена чрез адв. М. И. Ш. – КАК, с вх.№ 627/18.01.2013 год.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: