3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 06,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 732/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на С. Ц. Ц. от [населено място] против определение № 86 от 18.01.2010 год. по гр.д.№1524/2009 год. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Ц. по реда на чл. 248 ГПК, непрецизно квалифицирано от състава на САС по чл.192, ал.2 ГПК / отм./, с оглед приложимия процесуален ред спрямо искови молби постъпили след 01.03.2008г./.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, в частта му – предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е изменил в производство по чл.248 ГПК, постановеното от него решение №1590/16.12.2009г. по т.д. 1524/09г., в частта му за разноските, като е присъдил разноски в размер на 650лв. и е отказал присъждането им досежно сумите, за които не е удостоверено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. Предмет на обжалване е така постановения съдебен акт в отхвърлителната част, като страната е изложила доводи в жалбата за това, че действително приетото от въззивният съд за незаплащане на адвокатското възнаграждение било фактически вярно, но с жалбата, пред настоящата инстанция се представя и вносна бележка, с която се удостоверява, че С. Ц. е заплатил дължимата от него сума от 1700лв. на 04.02.2010г. Тази именно сума е и претендирана по реда на инстанционния контрол.
Частната жалба е неоснователна, доколкото жалбоподателят изцяло е споделил фактическите и правни изводи на въззивния съд при постановяване на обжалвания съдебен акт, в отхвърлителната му част. Правилно решаващият състав е приел, че присъждането на разноски е в зависимост от установяване на реалното им извършване, с оглед изискването на чл.78,ал.1 ГПК. Доколкото не са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част, което изчерпва предмета на инициирания от страната контрол, то същото като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Заявеното от жалбоподателя, за това че след постановяване на определението, предмет на обжалване, той е заплатил следващото се адвокатско възнаграждение за производството пред първостепенния съд не обуславя отмяна на определението, тъй като към момента на заявяване на претенцията, същото не е било заплатено/ обстоятелство заявено в частната жалба и от пълномощника на страната/ и съответно не е могло да бъде присъдено в производството по чл.248 ГПК. Освен това е въведено като довод по реда на инстанционния контрол за първи път в това производство, без по него въззивният съд да се е произнасял. Този извод се подкрепя и от предметния обхват на производството по чл.248 ГПК, който предполага оплаквания свързани само с допуснатото изменение на въззивното решение, респективно отказ в частта относно разноските, но не и свързано с доводи, които не са били предмет на обсъждане от въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 от 18.01.2010 год. по гр.д.№1524/2009 год. на Софийски апелативен съд, в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: