О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 3.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. п. , гр. С., против въззивно решение № 869 от 06.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 875/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 99 от 07.01.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 4918/2007 г. в частта, с която е уважен предявеният от И. А. П., срещу П. на Република България иск, с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, за заплащане на сумата над 9000 лв. до 12000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, като в тази част искът е отхвърлен. С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта с която е уважен искът за неимуществени вреди в размер на 9000 лв., както и искът за имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение за периода от 15.06.2001 г. до 29.12.2002 г., в размер на 12655 лв., в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по НОХД № 761/2004 г. на Софийския районен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изведеният въпрос е за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В подкрепа на твърденията си молителят е представил съдебни решения: решение № 148 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 1518/2007 г. на V ГО на ВКС, решение № 423 от 04.01.2006 г. по в.гр.д. № 408/2005 г. на ГО на ВтАС и решение № 33 от 14.06.2004 г. по гр.д. № 155/2002 г. на БАС.
Ответникът по касационната жалба, И. А. П., чрез пълномощника си адв. О от АК-. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 9000 лв. за претърпяни неимуществени вреди от И. А. П. по повод на повдигнато спрямо нея обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. За това обвинение същата е призната за невиновна и оправдана с присъда, влязла в сила на 10.07.2006 г.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, относим към определения размер на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди, не е решаван противоречиво от съдилищата.становилата се съдебна практика по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ е дължимите обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от неоснователно поддържано обвинение, да се определя по справедливост, като този принцип изисква при всеки конкретен случай да се преценяват установените по делото обстоятелства, свързани със тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищеца, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическото здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличие на съпричиняване на вреди от страна на обвиняемия. Въведеният с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, като след анализа на тези факти и обстоятелства да бъде определен точния паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице. След като са различни болките и страданията на всеки пострадал, не може да бъде определен единен критерий за всички случаи при приложението на ЗОДОВ. Поради това и различието в размера на присъдените обезщетения по представените от касатора съдебни решения по искове по ЗОДОВ, не обосновават наличието на противоречива съдебна практика. Още повече, че няма доказателства за част от представените решения да са влезли в сила и да представляват съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени с ТР № 1/2010 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3. В случая въззивният съд е мотивирал извода си защо приема за справедливо обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице да възлиза на сумата от 9000 лв., а евентуалната необоснованост на този извод на съда е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 869 от 06.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 875/2009 г. на Софийския апелативен съд по касационна жалба с вх. № 6* от 04.08.2009 г. на Софийската апелативна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: